Архитектура

„Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква),

известна като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Църквата е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти.

Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.

Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк.

В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.

 

Прочетете още: Църквата " Свети Стефан " в Цариград

Манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на грцк. Μονή Ζωγράφου), се намира в монашеската република на полуостров Атон, Гърция.

История

Според преданието е създаден през 10 век от трима българи от Охрид — Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно мястото става изключително българско. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

Прочетете още: Зографски манастир

Aладжа манастир е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII - ХIV век.
Тези уникални култови паметници се срещат масово върху една обширна територия, включваща Балканите и Близкия изток. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свързана с появата и разпространението на християнството - известно е, че пещерата е основен символ в най-важните християнски тайнства - Рождеството и Възкресението. Това обяснява присъствието на пещерните обители в бита и практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV - VI век, а скалните манастири от средновековния период се явяват продължители на тази традиция.

Съществуват мнения, че скалният манастир край Варна е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Северо източна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII - ХIV век учение за божествената енергия - исихазма. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 милиона години територията на почти цяла Югоизточна Европа.

Прочетете още: Аладжа манастир

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.

Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280).

През втората половина на 14 век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През 14 век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.

Прочетете още: Средновековната крепост "Червен"