Аневското кале (също наричана Ко̀псис, неправилно срещано и като „Анево кале“) е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина. Това е една от най-запазените български крепости. Крепостните стени са запазени до височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Крепостта е разположена на по-малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот. Аневското кале е разположено на надморска височина от 850 метра.На няколко километра на юг от рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма. Подградието и цитаделата на Аневското кале е един от трите основни квартала на средновековния град Копсис(дн.Сопот). Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното средногръцко (катаревуса) съответствие на старославянската дума „сопот“. Според Константин Иречек  името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопотъ“, която означава "поток" или „изкуствен воден улей“. А защо градът е наречен „сопот“ (т.е.: поток или воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно свободнотечащи градски чешми.

С голяма вероятност може да се допусне (,но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирвания ранносредновековен град Потука (т.е. Потока) описан в житието на на един от първите християнски светци от български произход - свети Михаил Воин от Потука, което житие в старобългарската книжнина е известно като "Чудото на свети Георги с българина". В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“. Крепостта е много добре запазена и поради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи. Крепостта се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“. Аневското кале е задълбочено проучвано. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г.

Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.

Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с една църква, както и още няколко отделни църкви. Манастирът е бил разположен върху по-стари останки на манастир от 5 век. Учените смятат, че крепостта е започнала да съществува през първата половина на 12 век и е престанала да се използва в края на 14 век.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин, Аневското кале е столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и царува през периода 1292 - 1298 г.

Името Копсис, с което е споменат градът във византийските хроники, е точното съответствие от средногръцки език(катаревуса) на старославянското "Сопот". От своя страна, според Константин Иречек, името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“,или турското му съответствие "чучур".

Позовано на Уикипедия