Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението,той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.

От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и след 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“.

Сградата на театъра

Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер,завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.

През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Последното му преустройство е през 1971–1975 г., когато се създава и специална камерна зала.

През 2007 г. бе извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. При боядисването на фасадите е използвана боя със съдържание на каучук, повишавайки издръжливостта ѝ от атмосферните влияния. Позлатените декоративни елементи по фасадата са покрити с нови листове златно фолио.

1904-1944

Главен режисьор на театъра тогава е Йозеф Шмаха. Към основоположниците на театъра принадлежат актьорите Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Гено Киров, Елена Снежина, Теодорина Стойчева и др.

В откритата през 1925 г. школа към театъра той възпитава ново талантливо поколение артисти. През 20-те и 30-те г., когато директор на театъра за почти две десетилетия е Владимир Василев, в актьорския състав на театъра се включват Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Марта Попова, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Петя Герганова, Никола Икономов, Борис Михайлов, Олга Кирчева, Ирина Тасева, Ружа Делчева и др.

Сред управителите на Народния театър до 9 септември 1944 г. са: Ил. Миларов, Пенчо Славейков,

а сред директорите: Иван Попов, Б. Ангелов, В. Йорданов, Ст. Л. Костов и др.

Като режисьори, драматурзи и художници през същия период трайна диря оставят: Юрий Д. Яковлев, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Николай Масалитинов, Хрисан Цанков, Иван Пенков, Иван Милев и др.

1944-1989

Въпреки идеологическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмите на така наречения социалистически реализъм в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище, най вече по творби на класическата световна и българска драматургия.

Водещи режисьори на театъра през социалистическия му период са: Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Николай Люцканов, Моис Бениеш, Младен Киселов, Крикор Азарян и др.

Театърът продължава да има силна актьорска трупа, водещи фигури в която са Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев и много др.

след 1989 година

От началото на 1990-те години директор на театъра е проф. Васил Стефанов, с прекъсване през периода 2000-2003 г.

В резултат на демократичните промени театърът установява безпрепятствено връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале "Нови пиеси от Европа", НЕТ (Москва) и много други.

Към най-успешните през това десетилетие принадлежат постановките на режисьорите: Леон Даниел, Маргарита Младенова, Александър Морфов, Иван Добчев.

Понастоящем Народният театър разполага с модерно съоръжена голяма сцена и зрителна зала със 750 места, камерна зала със 120 места и сцена на четвъртия етаж със 70 зрителски места.
В репертоарната политика на театъра влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.