Покритият мост над река Осъм в Ловеч, свързващ новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал "Вароша", е единственият по рода си на Балканския полуостров, а в цяла Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.

Покритият мост в Ловеч се строи няколко пъти. По сведения на пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и местни документи и спомени, първият мост от 30-те г. на 19 век е отнесен от придошлата река. През 1871 г. вторият мост, построен пак от неизвестен майстор, е също отнесен от реката.

През 1874 година българския архитект Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), по молба на ловешкия занаятчия Исмаил, построява прочутия трети покрит мост, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Мостът, който просъществува половин столетие, e бил изграден на 7 каменни устоя (от пясъчник от близкото с. Радювене) изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, ширината 10 м, от които 5 м улица и разполага с 6 отвора. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, бича на поробителя и др. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета по 2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 2 или 3 август 1925 мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 са изградени нов железобетонен покрит мост (арх. Ст. Олеков, инж. Цветков), който разполага с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минава асфалтиран автомобилен път.

През 1981-1982, след реконструкция по проект на арх. Златев, железобетонния мост на арх. Олеков е престроен, с цел мостът да придобие днешния си вид, който е много близък до варианта, дело на Кольо Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници. Днешната дължина на моста е 106 метра. Мостът е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона.