Манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на грцк. Μονή Ζωγράφου), се намира в монашеската република на полуостров Атон, Гърция.

История

Според преданието е създаден през 10 век от трима българи от Охрид — Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно мястото става изключително българско. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

През средните векове манастирът е даряван щедро от българските владетели Иван Асен II (1218-1241), от неговите наследници, от цар Иван Александър (1331-1371) и цар Иван Шишман. Получавал е поземлени дарения и от византийски императори, румънски владетели и сръбски крале.

В настоящия си вид Зографският манастир съществува от 16 век. На територията на обителта са разположени три черкви и 5 параклиса, a извън стените ѝ — още 8 параклиса. Днешните сгради в Зограф са сравнително нови — от средата на 18 век насам. Южното крило е от 1750 г., източното — от 1758 г., малката църква ("Свето Успение Богородично") от 1764 г., главната голяма църква ("Свети Георги") от 1801 г. (със стенописи от 1817 г.), северното и западното крило са от втората половина на 19 век, а цялостното архитектурно оформление на манастирския комплекс приключва в 1896 г. с църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и надстрояването на камбанарията.

По стените на черквите са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др. Като културно и църковно средище Зографският манастир е посещаван от много български духовни и просветни дейци: Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), Козма Зографски и др. В него е работил над своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски.

Зографският манастир притежава и богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Тук Паисий завършва този свой труд през 1762 г. В библиотеката се съхранява житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от 15 век, житието на св. Петка от 14 век, Зографската история, ценни хрисовули и др. Манастирската библиотека притежава днес 126 гръцки и 388 славянски ръкописи и приблизително 10 хиляди печатни книги.

Източното крило или така наречената Банска махала на Зографския манастир в Атон става известна под това име още през 18 век, след като манастирското крило е възстановено през 1758 г. благодарение на ктитора от Банско хаджи Вълчо (около 1705-1766 г.), брат на автора на „История славянобългарска“ отец Паисий. Хаджи Вълчо е известен и като ктитор на Хилендарския манастир. Името му се споменава в епархиалните манастирски поменици като благодетел. Уважаван търговец, той притежава свои кантори от Виена до Кавала, строи ханове и мостове. През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашеското име Лаврентий, и дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата „Свето Успение Богородично“. В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира.

Любопитно


* Цанко Лавренов е изрисувал образите на светци и ктитори в Зограф - х. Георги от Котел, х. Василий от Ловеч;
* монах Кирил допълва Царския поменик /1709/;
* Дълбоката религиозност на цар Борис III е доказана през годините чрез много негови благородни постъпки и прояви. И като владетел, и като гражданин е щедър дарител за много религиозни каузи, църкви и манастири. Първа световна война засяга силно манастира „Св. Вмч. Георги” на Атон. „Били отнети почти всички манастирски имоти. Обезценяването на парите стопило банковите влогове.” „На помощ се притекла царската фамилия. Цар Борис III подарил земи, находящи се в центъра на София и Пловдив. Манастирът построил сгради върху тях, управлявал ги добре и получавал доходи.” След 1944 г. те са национализирани от народната власт.
* През 1923 г. по инициатива на цар Борис III е прекаран първият телефон на Атон.