Днес е Благовещение. И най-силната отрова губи своята сила. Колко отрови поехме през зимата? Отровихме си и тялото, и душата, и мислите... Днес е време да се пречистим, да поискаме прошка за греховете си и да се надяваме да получим Блага вест. Очаквам я. Благата вест. За мен тя би означавала, че Бог чува молитвите ми и знае какво съм си пожелала. Всеки един от нас има свидна мечта. Толкова скъпа, че чак не знаем дали сме достойни за нея... И все пак- продължаме да се молим и да се надяваме. Преосмислила своите грешки, душата ни се моли за спасение. Дали осъзнаваме как с мислите си сами подреждаме житейските събития? Но със сигурност знаем колко е трудно да се направляват тези мисли. Понякога те просто ни изпреварват с темпото си и се реят хаотично в главата ни, рисувайки не дотам желани образи. Отровата е в нас. В мислите ни и в сърцето. Затова ни е тъжно, мрачно и потиснато. Страхът вледенява и най-горещото пролетно слънце, а обърканите ни чувства унищожават в зародиш и най-светлите желания... Толкова сме грешни! Позволяваме на дявола да жонглира с душата ни и после се чудим защо сме като смачкани, сдъвкани и изплюти. Животът ни е предоставил избор. Можем с години да се лутаме в мрака, но бихме могли и да се потопим в пролетните лъчи, да разтворим душата си за светлината и да прошепнем своята молитва с ясното съзнание, че тя ще бъда чута. Да се опитаме да бъдем щастливи!

Да се порадваме на простите неща. Да престанем да се тревожим за бъдещето и да се оставим на Божията промисъл... Да прочистим съзнанието си и да дочакаме Благата вест. Убедена съм, че няма да закъснее. Тя е за нас, хората. Понякога достига до нас по неведоми пътища и не я разпознаваме веднага. Друг път е ярка и открита. Но тя е там. Помислете си за нея. Какво е важно за вас в този миг? Кое е най-съкровеното ви желание? Пожелайте си го! Чудесата стават. Благовещение е....