В славянската митология халата е олицетворение на някои природни стихии (буря, вихрушка, градушка, светкавица), сродно на змея и на ламята.Легендата за Боян-Магесник-Княз
Отдавна, много отдавна, когато българите заселили земите около Дунава, Великият хан обикалял страната си и определял местата на бъдещите градове и крепости.Било късна пролет. Светата на хана бродела в поречието на Ломовете. Свечерявало се. Конниците се изкачили по хълмовете, които боилът Тобан отвоювал в честен двубой с ромеите. Заревото на залеза проблясвало върху златния шлем на владетеля. Лекият вечерник милвал конските опашки по копията.
Ханът оглеждал околността и не вярвал на очите си: реката прегръщала хълмовете отвсякъде – само тънък скален език ги свързвал с равнината. Над водите се издигали въз Бог страховити скали. Гъсти гори ги обграждали от всички страни. Бистри ручеи бликали изпод тежки сенки. От лесовете се дочувало грухтене на глигани, рев на елен, вой на вълци, плач на чакали
Легенда за Хасекията
В Странджа е широко разпространена легендата за обособяването на тази област през Османското робство. Събитията се отнасят за първите години от завладяването на България.
Когато султан Мурад превземал странджанските селища, обсадил и черноморската крепост Урдовиза. Тъй като за него тази крепост била непревземаема, султана решил да се омъжи за владетелката на крепостта, която според едната версия е царица Мария /в друга версия е красивата болярка Стана Урдовиза/. Владетелката се съгласила при условие, че султана й подари като лично владение и освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един бързоход кон, препускайки от изгрев до залез слънце, тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга там. Султана се съгласил.
Тя решила да го надхитри. По нейна заповед странджалии оставили на няколко места добри коне. Сменявайки конете, ездачът препускал цял ден и обиколил почти цялата Странджа.
Феодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете - заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.- Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон - смръщено заявил Красен.Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен.
