Нос Калиакра
При едно чуждоземно нападение много, много отдавна, нападателите успели да завладеят крайморските селища, да ограбят и плячкосат всичко, което им попаднало по пътя. Взели в плен и четирийсет девойки - най-красивите, които срещнали. Докарали пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, да ги пази откъм входа.Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да разделят хубавиците между най-изявените воини като награда за храбростта им.
Най-смелата от тях обаче им разкрила, че има път да спасят честта си, като посочила прозореца: натам е спасението; натам, морето ще ни прибере!
Някои от девойките се изплашили и започнали да вият на глас. Но повечето от тях се окопитили и утешавали другарките си: няма живот а нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да станем играчка в ръцете на войниците.
Дълго време се уговаряли девойките, ала все още някои треперели от страх - млади били, искало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от девойките смело решили съдбата си - по-добре смърт, отколкото гавра с младостта им. И за да не се откаже някоя страхливка, заплели плитките си една за друга. А когато слънцето вече клоняло на запад и разсипало червените си лъчи по морската шир, те се изправили и огънали редицата си надве - в средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни. как са се побрали на този прорез и как са успели да полетят едновременно към морските дълбини, не се знае. Но когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси...
Паднали четирийсетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест.



