Солунските атентати са извършени в периода 15 - 17 април стар стил (нов стил - 28, 29 и 30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи анархисти, близки на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, известни в историята като гемиджиите.

Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на населението. Взривени са сградата на „Отоман банк“, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града.

Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Турция. В която европейските държави, още от януари 1903 година, се опитват да проведат известни реформи, без да постигат особен резултат.


Група на Гемиджиите

Групата на „Гемиджиите“ е наследник на основаната в България и доразвита в Женева тайна младежка революционна организация, така наречената „Женевска група“. Нейни ръководители са Михаил Герджиков и Петър Манджуков от Пловдив, Димитър Общински и други българи, като впоследствие към тях се присъединява и Слави Мерджанов. Целта им е да освободят Македония, чрез въоръжена революция в самата нея.

Прехвърлилият се в Солун Слави Мерджанов приобщава група възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия от Велес, сред които Йордан Попйорданов, Константин Кирков, Георги Богданов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Илия Попйорданов, Димитър Мечев, Тодор Органджиев, Алекси Минов и Милан Арсов. Мерджанов ги ограмотява с анархистка литература, като те приемат само терористичните идеи на анархизма. Към групата се присъединяват и Павел Шатев, Марко Бошнаков и Димитър Кощанов. Членовете на групата сами именуват групата си „Гемиджии“ и се определят като:
„     група хора простили се вече с живота и отпуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите    “

През 1899 година Слави Мерджанов запланува редица атентати в Цариград, сред които убийството на сулнтан Абдул Хамид II, взривяването на „Отоман Банк“ и тютюневата Режия в Цариград. С помощта на ръководителя на гемиджиите, Слави Мерджанов дава начало на плановете си. Димитър Ляпов прави връзка между организацията и арменските революционери, които отдавна се занимават с подобен род дейности. Слави Мерджанов, Петър Соколов, Павел Шатев и Петър Манджуков прокопават тунел под банката където да заложат динамит, успоредно с тях в Солун започва прокопаването на тунел до местното крило на банката. Председателят на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов осигурява паричните средства и за двете операции.

Прокопаният тунел под сградата на „Отоман банк“ в Солун, заснет след взрива.

В средата на 1900 година Павел Шатев се присъединява към Цариградската група, а се присъединява един арменец, владеещ отлично гръцки език и представящ се за грък, за да избегне солунската група подозрения от властите. Прокопаването на тунела в Цариград изостава, затова солунската група преустановява работа, а участниците в нея се прибират по родните си места, докато в Цариград завърши подготовката. При пристигането на динамита, пратен от Борис Сарафов, съзаклятниците са арестувани. След застъпничество на българското правителство, турските власти освобождават Петър Манджуков и Петър Соколов, а Павел Шатев е интерниран в родното си Кратово.

След арестите ги заместват Димитър Кощанов и Александър Кипров, които продължават работата. След разкритията в Солун и последвалата солунска афера от 1901 година, турските власти залавят кореспонденция между Димитър Кощанов и Христо Матов. Разбирайки за готвения атентат турците запечатват склада, от който се прокопава тунела, а Димитър Кощанов успява да избяга. Арестувани са двама негови съмишленици, баща и син, печатари.
Подготовка
След разкритията, Йордан Попйорданов заминава за Женева, където получава 10 000 лева от Борис Сарафов. При завръщането си в Солун гемиджиите наемат нов дюкян в центъра на Солун и започват прокопаването на нов тунел. В Дедеагач пристига и първата партида динамит изпратена от Сарафов през Марсилия. В същото време Димитър Мечев напуска Перник и се прехвърля в Одрин, където започва да копае тунел под австрийската поща, която да бъде взривена, заедно с Отоман банк в Солун.

Иван Гарванов, знаейки за готвения атентат, осуетява получаването на динамита от солунските атентатори. Затова Павел Шатев се завръща в Кюстендилско, където започва да пренася 160 килограма складиран динамит, като при пренасянето бива подпомогнат от Тодор Александров, близък приятел на Павел Шатев и бъдещ лидер на ВМОРО, който приема динамита в Кочани без знанието на ВМОРО.

През месец март 1903 година тунелът е изкопан и експлозивът е заложен. Атентаторите чакат да отминат великденските празници, за да вкарат в действие плановете си. Против предстоящите антентати се обявяват дейците на ВМОРО и лично Дамян Груев прави неуспешен опит да разубеди Димитър Мечев. С атентатите се ангажират само част от гемиджиите, като това са Йордан Попйорданов, Павел Шатев, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Милан Арсов, Константин Кирков и Георги Богданов, защото динамитът не стига, за да се организират акции и в други големи градове в Македония.
Протичане

Карта на Солун, на която са отбелязани поразените обекти от Гемиджиите.

За начало на масовите атентати в Солун е избран 15 април. Пръв, Павел Шатев с паспорт на името на Георги Манасов изпълнява определената си задача. По обед взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир“, напуска кораба с останалите пътници и заминава за Скопие, където е арестуван от турската полиция. Вечерта Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов поставят динамит на железопътната линия Солун-Цариград като се надяват да дерейлират влака. В следствие на взрива обаче, леко повредени са локомотива и вагоните на преминаващия влак, без да пострадат пътниците му.

Вътрешността на взривената и изгорялата „Отоман банк“.

Вечерта на 16 април Константин Кирков взривява газовия тръбопровод под моста при гарата в Сяр. Това прекъсва водоснабдяването и осветлението на Солун. Скоро след това Йордан Попйорданов взривява сградата на „Отоман банк“, посредством поставения динамит и се прибира в квартирата си. Милан Арсов хвърля бомба в летния театър „Алхамбра“, а завърналият се в Солун Константин Кирков хвърля бомба пред „Гранд Хотел“. Илия Богданов хвърля бомба през прозорците на кафене „Ньоньо”, а Владимир Пингов подпалва „Бошков-хан“ и същата вечер е убит от турски аскер. Димитър Мечев и Илия правят неуспешен опит да взривят резервоара на фабриката за светилен газ, след това се разделят и хвърлят още няколко бомби в града. През нощта привличат турски аскери към квартирата си, където са складирали още бомби, като по същото време и Йордан Попйорданов дава сражение.

Ареста на останалите живи гемиджии.

На 18 април Константин Кирков е убит при опит да взриви телеграфо пощенска станция. Друг атентатор Цвятко Трайков, близък на гемиджиите е подгонен и се самовзривява с бомба. Павел Шатев, Милан Арсов, Георги Богданов и Марко Бошнаков са арестувани. Впоследствие са осъдени на смърт, но присъдата им е заменена с доживотен затвор и заточение във Фезан.
Последици

Въпреки, че антентатите са отразени широко в европейската преса, стават повод на обсъждане в развитите западни общества, те реално не водят до подобрение положението на населението в Османската империя. Башибозука, редовна турска армия, гърци и евреи започват гонения срещу всички българи като в първите дни след атентатите са убити десетки. Английски и австрийски бойни кораби навлизат в солунското пристанище да предотвратят кървавите разправи, но се оттеглят след протестна нота от страна на Турция, която смята, че подобни действи ще насърчат и други подобни атентати.

След атентата започват масови арести на българи, като в затвора попадат видни дейци на организацията и са разбити част от революционните и мрежи.