"Турските войски се оттеглят в най-голям безпорядък. Корпуси без офицери, офицери без войници - всичко е смутено и в пълен безпорядък, в една ужасна бъркотия..." - така описва ситуацията на бойната линия Люлебургаз - Бунархисар един германски артилерийски офицер и думите му доста точно представят реалността.

След Лозенград задачата на унизените турски войски е да спрат на всяка цена настъплението на българите при линията Люлебургаз - Бунархисар.

Въпреки че са по-многобройни, на турците никак не им се получават нещата, когато нехаещите за подобни подробности 1-ва и 3-та български армии връхлитат от всички страни. Как да се с сражаваш срещу войник, който няма страх от смъртта, срещу войска, в която генералите дават пример като първи се хвърлят в атаката!

Победата е блестяща и съкрушителна. За кампанията в Тракия ще се четат лекции отвъд Атлантика, ще се пишат книги и специални изследвания, а интересът към българския боен стил ще стигне до Япония.

След Люлебургаз-Бунархисар, българската войска ще бъде определена като най-качествената армейска единица за своя размер в Европа.