Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц (на немски: Eleonore von Reuß-Köstritz) е принцеса на Ройс (по старому Райс или Райска), а по-късно и българска царица, втората съпруга на цар Фердинанд I. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грайц.

След смъртта на първия си съпруг Елеонора участва в редица кампании на руската армия като милосърдна сестра от Червения кръст, за което получава награда.

Българска царица

След като овдовява, Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка — вдовицата Елеонора Ройс–Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия.

След церемонията Елеонора получава титлата "княгиня на българите", а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на "царица на българите". Многократно след това царица Елеонора заявява, че е била обречена на България, тъй като първият ѝ съпруг, принц Кьостриц, е бил един от претендентите за българския престол след овакантяването му от княз Батенберг.

Бракът между Елеонора и Фердинад е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора, като съпруга на държавния глава, е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започнали реставрационни дейности. По време на войните царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст.

Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

По време на войните - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри.

За нея народният поет Иван Вазов пише:

"Жена венценосна,

сестра милосърдна,

сестра на героите из боя жестоки,

Царице, ти любов си победна,

душа изтъкана от чувства високи."


Девизът на царица Елеонора е "Вярност и постоянство". С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.


Починала е на 12 септември 1917 в Евксиноград и по нейно лично желание е погребана до южната фасада на Боянската църква, която тя спасява от разрушение, като дарява място за строеж на нова църква на боянчани, които са искали да съборят старата и на нейно място да направят нова по-голяма.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора.

До 1944 г. войници оцелели, благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на напоклонение на гроба й.