I световна война

Битката при Червената стена е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена през Март - Май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.

В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар. На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, зает от 8-ма пехотна дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана, но ударът в тази част на фронта е по скоро демонстративен.

Прочетете още: Битката при Червената стена-1917г.

Волята на всеки суверен често се ръководи от всекидневните му капризи. Понякога е трудно да се намери логика в решенията (а още по-малко в действията) на някой крал или цар, когато си е наумил нещо.

Съдбата на катедралата „Св. Александър Невски" често се е преплитала с историята на новата българска държава. Построен в центъра на младата столица, храмът е трябвало да олицетворява спомена за освободителката Русия. Затова му слагат и името на руския национален герои Александър Невски. Куриозното е, че храмът остава неосветен официално цели 42 години след полагането на основния камък. Първоначално освещаването било планирано да стане през 1912 година - на 2 август. В този ден се навършвали 25 години от възкачването на Фердинанд I на българския престол. Но трите последователни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, в които България участвала, попречили на тържествената церемония.

Прочетете още: Цар Фердинанд искал да прекръсти храма „Св. Александър Невски

Владайското въстание е бунт на дезорганизирани и дезертирали части от българската армия, отстъпващи към София след поражението при Добро поле през септември 1918.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо. На 24-25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

Прочетете още: Владайското въстание-Радомирската република

Битките от октомври 1916 година при завоя на река Черна в Македония трудно могат да се причислят към класическите успехи на българската армия през 20 век, но със сигурност застава сред най-големите ни бойни подвизи за всички времена.

Едва успяла да заеме позиции на височините край река Черна, 8-ма пехотна Тунджанска дивизия е принудена да спасява фронта срещу многократно превъзхождащите я френски и сръбски части. В продължение на 5 дни върху българските окопи се изсипват по 50 хиляди снаряда дневно. На шестия ден вражеските сили настъпват, убедени, че противникът е унищожен. След подлъгващо затишие българските пехотинци яростно контраатакуват, буквално смазвайки неприятелските редици.

Прочетете още: Завоят на р. Черна - 1916г.