Стефан Тошев Тошев е опълченец-поборник, български офицер, генерал от пехотата. Герой от Първата световна война.Стефан Тошев е роден в гр. Стара Загора на 18 декември 1859 г. Син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева. Участва като доброволец в Българското опълчение, по време на Руско-турската война (1877-1878). Служи и като преводач. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище в София в първия му випуск. Постъпва на служба в Източнорумелийската милиция.


През Сръбско-българската война (1885) е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк, началник на Трънската позиция. Взема участие в боевете при Сливница, Трън ( 3 ноември ) и при отбиване на частите на Моравската дивизия. Изявява се като храбър командир в боя при вр. Три уши и атаката на вр. Мека црев ( 7 ноември ). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

По-късно Стефан Тошев е командир на I пехотен Софийски полк, а от 1908 г. на I пехотна Софийска дивизия.

През Балканската война ( 1912-1913 ) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.

На 5 август 1913 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

През Междусъюзническата война е командир на V Българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
Първата световна война (1915-1918)

В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев е командир на III Българска армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен на 23.11.1916 г. е сменен с генерал Стефан Нерезов. Назначен е за губернатор на Македония. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.

През 1918 г. е командир на IV Българска армия. През м. юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923-1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През м. октомври 1923 година е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година.

Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив. Погребан е в София.

В негова чест са наименувани две селища в България : с. Генерал Тошево (1934) и с. / дн. гр. / Генерал Тошево (1942).. Синът на генерала, Тодор Тошев е също офицер. Участва в деветнадесетомайския преврат - 1934 г. и в деветосептемврийския преврат - 1944 г. Член на ПК "Звено". По-късно е репресиран от комунистите, лежи в Белене, по-късно е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си в ФРГ. Внукът на ген.Тошев, носи същото име Стефан Тошев е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология) живее във Франкфурт на Майн. По негова инициатива през 2010 г., се преиздадоха двете книги на ген.Тошев: "Писма от войната - 1885" и "Победени без да бъдем бити". Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев се явява първи братовчед на ген.Ст.Тошев.

 

Позовано на Уикипедия