На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, след като България е загубила катастрофално от участието си в Първата световна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална катастрофа. Роден през 1881 г., той заема българския престол през 1887 г., година след абдикацията на княз Александър Батенберг, с амбицията да направи страната водеща на Балканите. В края на XIX и началото на XX век България действително бележи сериозен икономически възход, през 1908 г. пък обявява независимостта си, а Фердинанд започва да се титулува цар. Това още повече разпалва амбициите му и е импулс за започването на Балканската война, която трябва да обедини всички българи под властта на короната му. Недостатъчните придобивки обаче карат царя да вкара страната във втора Балканска война, известна повече като Междусъюзническа, завършила с първата национална катастрофа. Две години по-късно желанието за реванш над Сърбия, Гърция и Румъния вкарва България в лагера на Германия и Австро-Унгария. Изправен пред пълния разгром на страната, Фердинанд абдикира, за да спаси поне трона в полза на династията си, и заминава за Кобург, Германия, където живее до края на живота си. Умира през 1948 г.