Битките от октомври 1916 година при завоя на река Черна в Македония трудно могат да се причислят към класическите успехи на българската армия през 20 век, но със сигурност застава сред най-големите ни бойни подвизи за всички времена.

Едва успяла да заеме позиции на височините край река Черна, 8-ма пехотна Тунджанска дивизия е принудена да спасява фронта срещу многократно превъзхождащите я френски и сръбски части. В продължение на 5 дни върху българските окопи се изсипват по 50 хиляди снаряда дневно. На шестия ден вражеските сили настъпват, убедени, че противникът е унищожен. След подлъгващо затишие българските пехотинци яростно контраатакуват, буквално смазвайки неприятелските редици.

 Френските атаки продължават на 4, 14 и 28 октомври, отново на 14 ноември, и с все същия успех. На практика Колониалната дивизия губи 2/3 от състава си, а река Черна получава прозвището „Кървавата". При петата атака - на 27 ноември, всички български офицери са убити или ранени. Войниците започват постепенно да се изтеглят. На един от хълмовете остават 6-ма български бойци, които съвсем сами спират врага още цели четири дни.

Случилото се при завоя на Черна може да прилича на приказка, но е факт. А може би и двете заедно.