Вела Пеева (Величка Пеева Пеева), нелегално име Пенка е деец на Работническия младежки съюз (РМС) и на БРП (к), български партизанин.

Вела Пеева е родена 16 март 1922 г. в с. Каменица. През 1940 г. завършва пазарджишката гимназия. Още като ученичка в нея, през 1939 година, става активна привърженичка на РМС, като скоро се издига в ръководството му. През 1941 г. следва педагогика и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където се включва в редиците на Българския общ народен студентски съюз. Същата година е назначена за връзка на ЦК на БРП (к) с окръжните комитети на партията и РМС в Пазарджишко.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През лятото на 1942 година става част от партизанските бойни групи, действащи в района на Чепинската котловина. През 1943 година става членка на БРП (к). През април същата година става партизанка в отряд Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, а от ноември с. г. - в чета "Братя Кръстини", която по-късно прераства в Партизанска бригада "Чепинец". В края на март 1944 година попада в засада, от която успява да се измъкне. Ранена, тя се укрива в планините в продължение на 37 дни. В крайна сметка е обкръжена на 3 май от ловна рота в местността „Бялата скала“ и след 5-часова престрелка се самоубива, за да не попадне в плен.

През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ нейното име.