Ген. Христо Луков е роден в град Варна на 6 януари 1888 година. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 година и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с 1-ва и 5-та дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.

През  1918-та година в последните дни на Първата Световна война, под влияние на комунистическата пропаганда част от войниците, напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирската република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат отстъпващите войници.   На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент той с помощта на няколко овчари открил огън по настъпващите сърби. Те били отблъснати. На другия ден след сключване на примирието, подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба  лице. “А другите?“- попитал Томич.
“Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.
“В историята на Франция, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Ней.

След войните е командир на 4ти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934г.), командир на 2-ра и 3-та пехотна балканска дивизия.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 година генерал Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936г. и въстановяването на унищожената от Ньойският договор Българска армия, цялостната й реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привиърженици.

На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. От 1932 година до смъртта си е лидер на силния Съюза на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски, такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на "Закона за защита на нацията" - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата.

Пред легионерите Луков подчертава, "че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси."

Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: "Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на “Съюзниците”(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт." След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царя да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген.Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф.Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.

Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова член на бойна група на БКП за политически убийства ръководена от Иван Буруджиев. Генералът застрелян в гръб, пред очите на малката си дъщеря докато влиза в дома си. Следващи жертви на атентаторите са полковник Пантев и социалдемократът и народен представител Сотир Янев. Неколкократно се провалят опитите за убийство на обикновеният радиоинженер Кулчо Янакиев, който успешно засича и заглушава предаванията от съветска територия върху вълната на радио София. Тогава апарата на Никола Гешев успява да унищожи терористичните групи.

Опелото на генерал Христо Луков е с изключителни почести в храма на Военното училище, присъстват Царя, Принц Кирил, министри, дипломати. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул.”Евлоги Георгиев” по входната алея на Военното училище до черквата, над 12 000 души идват да се поклонят пред българският генерал. Погребан е в централните софийски гробища недалеч от Стефан Стамболов.

Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти.

В памет на убитият от терористи български генерал патриотичните организации Български национален съюз, Студентско национално движение "Велика България", Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, Движение „Гвардия”, Български национален фронт, Национален клуб „Родолюбие”,Съюза на българските национални легиони, и др. заедно с гости от чужбина (британски, германски, испански, италиански, палестински, румънски, руски и швейцарски гости и делегации) ежегодно от 2002г. през месец февруари организират възпоменателно факелно шествие "Луков Марш"от центъра на София с поклонение на Паметника на незнайния войн и пред къщата на генерала.
Маршът е с изключително противоречиви нагласи от страна на обществото. Някои твърдят, че това е един легален опит за прокарване на неонацистки възгледи и идеи.