След 9-септемврийския преврат от 1944 година България за пръв път се включва в реални бойни действия във Втората световна война и то срещу доскорошния си съюзник - Германия. Опасенията, че неучаствалите досега в бойни действия български войници ще бъдат лесно унищожени от воюващите вече пет години немци, се оказват напълно неоснователни, което особено ярко проличава при битките при Стражин, Страцин и Драва.

През октомври 1944 година българската армия започва провеждането на Страцинско-Кумановската операция, която има за цел да пресече пътя за отстъпление на група армии „Е" на Третия райх от Гърция. При ожесточените битки при Страцинската позиция и хребета Стражин българските войници
отново показват невероятна смелост, като особено се отличава Парашутната дружина, която още с първата атака на считания за непревземаем връх Стражин успява да го превземе.

На следващата 1945 година българското оръжие се отличава и в така наречената Дравска отбранителна операция, която трябва да спре последното масирано германско настъпление, което цели да отвлече съветските сили от Берлин.

Съвместно със съветските и югославски войски българите успяват да спрат настъплението и допринасят значително за престижа на българската армия.