Митко Трифонов Палаузов е най-малкото дете партизанин в България. Роден е в махала Енев рът, село Шумата в семейството на Трифон и Ганка Палаузови. Поради бедност родителите му се преместват в Габрово, тук габровските капиталисти отварят нови фабрики и набират работници. Семейството живее в малка къщичка на Бакойския баир в Габрово. Митко започва да учи в най-близкото училище, от другата страна на р.Янтра. Сега там се намира училището "Неофит Рилски", а в градинката пред него има паметник на Митко. Паметникът е издигнат през 1961 г., а негови автори са скулпторът Ива Хаджиева и архитект Карл Кандулков.

Семейството продължава да живее в бедност въпреки, че и двама родители работят. Експлоатацията на габровския пролетариат е жестока - неустановено работно време, около 12 часа, ниски надници и липса на почивни дни. Родителите на Митко едвам свързват двата края. Борбата на габровските работници за справедлив труд се изразява най-вече във стачки и митинги. По късно се създава Габровско-Севлиевският партизански отряд.

Бащата на Митко, Трифон Палаузов става партизанин. Натискът от страна на полицията върху семейството му в Габрово става нетърпим. Когато габровската полиция разбира, че Трифон Палаузов е излязъл в Балкана, започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията и почват разпити и побоища. Трифон Палаузов се вижда в чудо и решава да ги вземе със себе си в Балкана. Така едва на 12 години Митко става партизанин. Около седмица са с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани и да се грижат за тях. Всичко е щяло да бъде добре, ако не е било предателството.

При битката при село Балван само трима човека са знаели къде се намира тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, Трифон Палаузов и командирът на отряда. Жандармерията пленява доктора, измъчват го жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. На 1.04.1944 г. жандармерията се вдига, обгражда мястото на скривалището и хвърля бомби. След два дни партизаните ги намират всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета от бомбите и оставени така.