Партизанското движение в България в периода 24 юни 1941 - 9 септември 1944 представлява въоръжени терористични  действия срещу Вермахта и държавната власт в България. Тя е предимно, но не само, просъветска и комунистическа. Партизанските отряди, според шифрована телеграма от ЦК на БРП(к) с дата 12.03.1944 г. до Георги Димитров, са съставени от:

„В партизанските отряди 25-30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав - в отрядите главно са младежи, от тях 70-75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са са от интелигенцията. “ Участниците се наричат партизани.

Начало

На 1 март 1941 година, вследствие на присъединяването на България към Тристранния пакт от правителството на Богдан Филов, в страната навлизат съюзническите войски на Третия Райх и се разполагат на част от територията ѝ. БРП обявява това за "фатална стъпка" и наново призовава за съюз със СССР. През април 1941 г. по-голяма част от германските войски напускат територията на страната и навлизат в Югославия и Гърция. Нахлуването на Германия и някои от съюзниците ѝ в СССР на 22 юни 1941 предизвиква остри реакции сред левите и русофилските среди в България. Още същият ден ЦК на БРП разпространява призив "да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм". Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на Коминтерна БРП обявява "курс на въоръжена борба" срещу войските на Третия райх (които след 22 юни 1941 със сигурност смята за окупационни) и българското правителство на Богдан Филов.

На 23 юли 1941 започват емисиите на нелегалната радиостанция "Христо Ботев", което излъчва от Москва. На честотите ѝ Вълко Червенков, Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров подстрекават българите към неподчинение на правителство и на немските представители.

Първите прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта, работници саботират производствения процес.

Първите създадени партизански чети през лятото на 1941 са в района на Разлог, Дупница, Батак, в Средна гора. Смята се, че най-рано организирана е тази на Никола Парапунов, с пръв четник Иван Козарев.

През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на бойните групи, а не на четите. Те извършват множество саботажни акции: палежи и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и множество убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и Вермахта. Дейността им нанася удар по подкрепата за властта в България, но същевременно властите своевременно разкриват и екзекутират голяма част от участниците в тях.

В края на лятото на 1941 година, със съветски самолети и подводници в България са изпратени, разделени в три групи, начело с Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков, 55 дейци на БКП с цел да оглавят въоръжените действия. Според едни източници това е дело на Задграничното бюро на БКП. Според други, десантът е по директно нареждане на НКВД, което не е съгласувано предварително със Задграничното бюро. Постъпката се оказва прибързана и не дава очаквания резултат. По-голямата част от изпратените са заловени или екзекутирани от полицията и армията, поради силния контрол на правителството над ситуацията в страната. Част от тях са съдени в процес на парашутистите. За сметка на това, оцелелите от т.нар. групи на "подводничарите" и "парашутистите" по късно стават едни от най-известните партизански водачи.

Развитие на въоръжените действия

През юли 1942 по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт - коалиция между БРП, БЗНС "Пладне" и Политическия кръг "Звено". Тя се обявява за "недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения с СССР, Великобритания и САЩ, възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на фашистките организации на ратници, бранници, легионери и други подобни, изкореняване на расовата омраза.".

През април 1942 вследствие на предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият Централен комитет на БКП (процес на ЦК на БРП). През август 1943 БРСДП (ш.с.) се присъединява към ОФ.

Разрастване на действията

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 се създава като централно ръководство нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). През август същата година е създаден ръководен орган на ОФ — Национален комитет. НОВА разделя страната на дванадесет въстанически оперативни зони. Всичко това подсказва за намерението на БРП да вземе властта в скоро време.

Властите от своя страна засилват действията си. Създадени са специални жандармерийски части, на които се дават широки правомощия в действията срещу партизаните. Жандармеристите стават известни като особено жестоки спрямо заловените партизани и ятаците им. От страна на жандармерията системно са извършвани тормоз, палеж и убийства спрямо семействата на комунистически партизани, а така също и спрямо некомунистически дейци на антифашистката съпротива, като земеделци,социалдемократи и др. Жандармерията извършва убийства без съд и присъда, като заличава следите от дейността си. Например при зверската разправа със семействата на антифашисти в Ястебино са избити 20 жители, от които 6 деца.Повечето от тях са от семейства на земеделски дейци. След това телата им са изгорени, а останките заровени, с цел прикриване на престъплението. Партизанските части извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие предназначени за германските войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и присвояват оръжие и продоволствия, за да ги използват за своите нужди.

БРП разширява подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части показват слаба ефективност в боевете с партизани. Зачестяват случаите, в които дезертирали войници се присъединяват към партизаните. Такива явления се наблюдават най-вече в поделенията, окупиращи югославска и гръцка територия в Македония и Тракия. Сформирани са 7 войнишки партизански части, които в някои случаи си сътрудничат с югославски и гръцки партизани. Сред видните войнишки партизански командири са Дичо Петров, Атанас Русев и други.

През пролетта на 1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи в масови акции срещу партизаните. Резултатът обаче е далеч от желания — с наближаването на Червената армия към България повече хора се присъединяват към партизанските формирования.

Броят участници

По искане на Георги Димитров за числения състав на партизанските отряди на 12 март 1944 г. от ЦК на партията е изпратена шифрована телеграма в която се докладва че:

"...в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека" и още, че има окръзи с по няколко десетки партизани например - Хасковски - 20 души, Варненски - 40 души, Старозагорски - 50 души, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.

В навечерието на 9 септември 1944 на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 36 партизански отряда и няколко самостоятелни партизански чети и стотици бойни групи.[10] В "Историята на Българската комунистическа партия" не са дадени количествен данни, а с така формулираните формирования се подчертава масовостта на движението. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, действали на територията на България в периода 1941-1944. Една година след завземане на властта, според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 год., броят на партизаните на 9 септември 1944 г. е бил 7000 души. Десет дни по-късно, вероятно под натиска на висшето партийно ръководство, от същия отдел се разпространяват нови данни - броят на участниците са вече 50 000 човека. Според данни от историографията преди 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им — около 200 000. Според едно съвременно изследване, към 9 септември 1944, действащите партизани са на брой малко над 9900.

В различни източници се споменава за 100 00 убити партизани и ятаци, в други за 9140 убити партизани и 20 070 ятаци. Точни данни за загиналите в съпротивата, по поръчение на ЦК на БКП, са представени след многогодишно изследване от Музея на революционното движение в България В този албум загинали като нелегални, участници в бойни групи, партизански акции, ятаци, както и участници, обесени в затворите, без изрично да е упоменато, че са осъдени на смърт са общо 2380 човека. Осъдени на смърт с изпълнена смъртна присъда са 68 човека.

Партизанското движение в България в периода 24 юни 1941 - 9 септември 1944 представлява въоръжени терористични  действия срещу Вермахта и държавната власт в България. Тя е предимно, но не само, просъветска и комунистическа. Партизанските отряди, според шифрована телеграма от ЦК на БРП(к) с дата 12.03.1944 г. до Георги Димитров, са съставени от:

„В партизанските отряди 25-30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав - в отрядите главно са младежи, от тях 70-75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са са от интелигенцията. “ Участниците се наричат партизани.

На 1 март 1941 година, вследствие на присъединяването на България към Тристранния пакт от правителството на Богдан Филов, в страната навлизат съюзническите войски на Третия Райх и се разполагат на част от територията ѝ.

БРП обявява това за "фатална стъпка" и наново призовава за съюз със СССР. През април 1941 г. по-голяма част от германските войски напускат територията на страната и навлизат в Югославия и Гърция. Нахлуването на Германия и някои от съюзниците ѝ в СССР на 22 юни 1941 предизвиква остри реакции сред левите и русофилските среди в България. Още същият ден ЦК на БРП разпространява призив "да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм". Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на Коминтерна БРП обявява "курс на въоръжена борба" срещу войските на Третия райх (които след 22 юни 1941 със сигурност смята за окупационни) и българското правителство на Богдан Филов.

На 23 юли 1941 започват емисиите на нелегалната радиостанция "Христо Ботев", което излъчва от Москва. На честотите ѝ Вълко Червенков, Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров подстрекават българите към неподчинение на правителство и на немските представители.

Първите прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта, работници саботират производствения процес.

Първите създадени партизански чети през лятото на 1941 са в района на Разлог, Дупница, Батак, в Средна гора. Смята се, че най-рано организирана е тази на Никола Парапунов, с пръв четник Иван Козарев.

През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на бойните групи, а не на четите. Те извършват множество саботажни акции: палежи и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и множество убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и Вермахта. Дейността им нанася удар по подкрепата за властта в България, но същевременно властите своевременно разкриват и екзекутират голяма част от участниците в тях.

В края на лятото на 1941 година, със съветски самолети и подводници в България са изпратени, разделени в три групи, начело с Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков, 55 дейци на БКП с цел да оглавят въоръжените действия. Според едни източници това е дело на Задграничното бюро на БКП. Според други, десантът е по директно нареждане на НКВД, което не е съгласувано предварително със Задграничното бюро. Постъпката се оказва прибързана и не дава очаквания резултат. По-голямата част от изпратените са заловени или екзекутирани от полицията и армията, поради силния контрол на правителството над ситуацията в страната. Част от тях са съдени в процес на парашутистите. За сметка на това, оцелелите от т.нар. групи на "подводничарите" и "парашутистите" по късно стават едни от най-известните партизански водачи.

През юли 1942 по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт - коалиция между БРП, БЗНС "Пладне" и Политическия кръг "Звено". Тя се обявява за "недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения с СССР, Великобритания и САЩ, възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на фашистките организации на ратници, бранници, легионери и други подобни, изкореняване на расовата омраза.".

През април 1942 вследствие на предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият Централен комитет на БКП (процес на ЦК на БРП). През август 1943 БРСДП (ш.с.) се присъединява към ОФ.

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 се създава като централно ръководство нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). През август същата година е създаден ръководен орган на ОФ — Национален комитет. НОВА разделя страната на дванадесет въстанически оперативни зони. Всичко това подсказва за намерението на БРП да вземе властта в скоро време.

Властите от своя страна засилват действията си. Създадени са специални жандармерийски части, на които се дават широки правомощия в действията срещу партизаните. Жандармеристите стават известни като особено жестоки спрямо заловените партизани и ятаците им. От страна на жандармерията системно са извършвани тормоз, палеж и убийства спрямо семействата на комунистически партизани, а така също и спрямо некомунистически дейци на антифашистката съпротива, като земеделци,социалдемократи и др. Жандармерията извършва убийства без съд и присъда, като заличава следите от дейността си. Например при зверската разправа със семействата на антифашисти в Ястебино са избити 20 жители, от които 6 деца.Повечето от тях са от семейства на земеделски дейци. След това телата им са изгорени, а останките заровени, с цел прикриване на престъплението. Партизанските части извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие предназначени за германските войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и присвояват оръжие и продоволствия, за да ги използват за своите нужди.

БРП разширява подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части показват слаба ефективност в боевете с партизани. Зачестяват случаите, в които дезертирали войници се присъединяват към партизаните. Такива явления се наблюдават най-вече в поделенията, окупиращи югославска и гръцка територия в Македония и Тракия. Сформирани са 7 войнишки партизански части, които в някои случаи си сътрудничат с югославски и гръцки партизани. Сред видните войнишки партизански командири са Дичо Петров, Атанас Русев и други.

През пролетта на 1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи в масови акции срещу партизаните. Резултатът обаче е далеч от желания — с наближаването на Червената армия към България повече хора се присъединяват към партизанските формирования.

По искане на Георги Димитров за числения състав на партизанските отряди на 12 март 1944 г. от ЦК на партията е изпратена шифрована телеграма в която се докладва че:

"...в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека" и още, че има окръзи с по няколко десетки партизани например - Хасковски - 20 души, Варненски - 40 души, Старозагорски - 50 души, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.

В навечерието на 9 септември 1944 на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 36 партизански отряда и няколко самостоятелни партизански чети и стотици бойни групи. В "Историята на Българската комунистическа партия" не са дадени количествен данни, а с така формулираните формирования се подчертава масовостта на движението. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, действали на територията на България в периода 1941-1944. Една година след завземане на властта, според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 год., броят на партизаните на 9 септември 1944 г. е бил 7000 души. Десет дни по-късно, вероятно под натиска на висшето партийно ръководство, от същия отдел се разпространяват нови данни - броят на участниците са вече 50 000 човека. Според данни от историографията преди 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им — около 200 000. Според едно съвременно изследване, към 9 септември 1944, действащите партизани са на брой малко над 9900.

В различни източници се споменава за 100 00 убити партизани и ятаци, в други за 9140 убити партизани и 20 070 ятаци. Точни данни за загиналите в съпротивата, по поръчение на ЦК на БКП, са представени след многогодишно изследване от Музея на революционното движение в България В този албум загинали като нелегални, участници в бойни групи, партизански акции, ятаци, както и участници, обесени в затворите, без изрично да е упоменато, че са осъдени на смърт са общо 2380 човека. Осъдени на смърт с изпълнена смъртна присъда са 68 човека.