Княжество България

История

След освобождението

Княжество България

Драган Цанков-български политик

Драган Киряков Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.

Той е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. — 21 август 1903 г.

Начално образование Драган Цанков получава в родния си град, където учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а по-късно завършва създаденото от Васил Априлов Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев. От 1848 г. до 1850 г. е учител в Галац. По-късно учи във Виена, където се отдава на филологически изследвания и издава през 1852 г. българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир Сан-Бенуа в кв. Галата, където функционирал и католически колеж. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.

Прочетете още: Драган Цанков-български политик

Атанас Буров

Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание и в V (1911) Велико Народно събрание.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903. След това учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното Българско акционерно дружество Бъдаще, Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920).

Прочетете още: Атанас Буров

Търновската конституция-1879г.

Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета след Берлинския конгрес, на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Прочетете още: Търновската конституция-1879г.

Георги Живков-строител на следосвобожденска България

1168876603 Георги Живков е един от изтъкнатите строители на следосвобожденска България, чието име днес е незаслужено забравено. Той е роден през 1844 г. в Търново в семейството на западналия търговец Атанас Басмаджията. Учи в родния си град и в цариградското медицинско училище, а учителства в Русе, Варна и Търговище. Включва се рано в освободителните борби - в Търновското въстание (1862), в подготовката на четите от 1867-1868 г., а през 1876 г. е изпратен с отговорна мисия от Стамболов в Сърбия за уговаряне на общи действия срещу поробителя.Живков се справя блестящо със задачата, но инициативата пропада поради преждевременно избухналото на 20 април въстание в Копривщица. През есента на същата година Г. Живков е доброволец и в сръбско-турската война.

След Освобождението на България участва активно в политическия й живот като първи търновски кмет, софийски окръжен управител и директор на варненската девическа гимназия.Като съратник на Стамболов се включва в редовете на Народната либерална партия. Депутат е в пет парламента, председател е на три, като от 1 ноември 1886 до 2 август 1887 г. е и регент на страната.

Прочетете още: Георги Живков-строител на следосвобожденска България