Екатерина Симидчиева-българска героиня
Екатерина Авксентиева Симидчиева е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Биография
Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 г., по-късно заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.
Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда скопските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” Нахвърлят се върху нея, ранена тя издъхва на улицата.
Спомен
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги” се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева.”



