Петко Стойчев Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов.

Роден в Копривщица, през 1843 Петко Каравелов заминава при брат си Любен Каравелов в Русия, където завършва право в Москва (1869). След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881). Свален е от власт от княз Александър,с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. След русофилските бунтове през 1887 той е арестуван за кратко. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1891 е осъден на 5 години затвор за съучастие в убийството на Христо Белчев, но през 1894 е амнистиран.

През 1896 основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Петко Каравелов умира през 1903 в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.