Георги Иванов Марков Атентат на гара Буново
Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.
Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.
Описание
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
"Българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II
Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция (член на „Сивите вълци“). Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италиански съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г.
По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и българските граждани:Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.
Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства;
Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.
Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година.
На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства.
Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано — според изявления на някои български специалисти от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г. 39 Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.
На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, смъртта била настъпила няколко дни по-рано.
Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу спецслужбите на НРБ и СССР - ДС и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер.
По покана на Католическата църква в България и на българската държава главата на Римо-католическата църква пристига на поклонничество в България. То е с много голямо значение за страната, тъй като се прекратяват окончателно инсинуациите с "българската следа" към атентата. Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. След посещението на Римския епископ, по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, се подобрява името на страната.
Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция (член на „Сивите вълци“). Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италиански съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г.По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и българските граждани:Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.
Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства;
Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.
Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година.
Прочетете още: "Българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II
Излязъл на пътя на властта, 12 години след установяване на комунистическо управление в България, 
