Белене-българският концлагер
Белене е името на първия концлагер, функционирал на територията на остров Белене в периода 1949-1989 година. Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани и убити много от противниците на комунистическия режим и контрареволюционерите в Народна република България.
История
Белене функционира от 1949 до 1989 г. Причините за затваряне там са били предимно политически: разрушаване на Сталински паметници, оказана помощ на противникови (немски) войници, принадлежност към римокатолическата църква в България или към съюза на селяните, завършено образование в държава, несподеляща комунистическата идеология, шпионаж за англоамериканските капиталисти или критика срещу Червената армия в България , по доноси .
Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Затворниците(на брой 8000) са работили в земеделието: 600 000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. Там са умирали хиляди затворници от глад и изтощение.В съревнованието кой да е тартор № 1 в лагера управителите Цвятко Горанов и Николай Газдов си съперничат. Бившият лагерник Александър Златарски от София описва много сполучливо садистичните им наклоности: "Горанов и Газдов биеха зверски, биеха така жестоко все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от любов към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е края на човека".Един от палачите Шахо Циганина е пребивал до смърт десетки лагерници с огромна тояга.Пребити от него са оставяни в чували , докато умрат от раните си. Според бивш затворник: "ние работихме по 70-80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна."
През 1959 г. лагерът е бил официално затворен. Островите обаче са били ползвани години след това като затвори. Пример за това е въдворяването от 1984 до 1986 г. на около 500 български турци, които се възпротивили на възродителния процес.
Бившите затворници на концлагера се срещат веднъж годишно през пролетта на острова, за да почетат паметта на загиналите. След Комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е все още трудно, защото архивите на бившата Държавна сигурност са все още затворени, въпреки че тяхното отваряне беше една от точките в договора за присъединяване към ЕС.
До днес никой от засегнатите не е бил обезщетен.
И до днес се намира един затвор в западната част на острова, който преди е функционирал паралелно с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста е нужно разрешението на управата на затвора, което се намира на брега на Белене. Забранено е посещението на острова Белене от туристи.
Лагерът и някои оцелели са обект на документалния филм по немската телевизионна програма ZDF „С поглед напред, но никога забравени. Балада за Български герои“, който е бил направен от Илия Троянов през 2007 г.
Какво се случва с лагера в Белене след смъртта на Сталин, прочетете в Оренда-
http://orenda-bg.net/component/content/article/76-slideshow/506-smartta-na-stalin-i-belene



