Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Описание

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

Жертви

В атентата загиват 7 души, сред тях 2 деца.. По други източници, жертвите са 3 деца и 4 жени. Две от жертвите са глухонеми деца, избягали от своя пансион, за да си идат вкъщи.

Извършителите и тяхната съдба

Атентатът, както и този в град Сливен, е извършен от български турци, членове на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България.

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е побългареното име): Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев), като присъдата е изпълнена по-късно същата година. Има и други осъдени, сред които е Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт. По-късно той става областен координатор на ДПС за Бургас.

На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, е поставена плоча в памет на тримата екзекутирани атентатори. Паметната плоча с имената им е докарана от Турция и е на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали, се организират тържества на ДПС, които официално се представят като "селски събор с народни игри".

На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се свалят паметните плочи, часове преди да започне „селския събор с народни игри“. По този повод Ахмед Доган сравнява случката със началото на конфликта в Босна и Косово. Според него, не е сигурно, дали тримата, извършили атентата са терористи. „Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм“, казва по този повод Ахмед Доган. Година по-късно плочата е възстановена.

Твърди се, че Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години и са заловени по сверка с техни агентурни писания. На същото управление на ДС, само че по-рано, е сътрудничил и Ахмед Доган (Меди Доганов). Това се вижда от списък, публикуван от министър Бонев през 1997 година.

На 26 октомври 2006 година телевизия СКАТ излъчва кадри, с които твърди, че зад Георги Първанов „се вижда областният координатор на ДПС Сабри Мехмет Али, който е осъждан заради участието му в атентата на гара Буново. Впоследствие е амнистиран, а днес се води репресиран“.

В памет на жертвите на атентата

През 90-те год. на XX век на сградата на гара (днес спирка) Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.