Димитровград е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконьово. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на два турски чифлика.

През 1873 г. селото става гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

”Тука самият живот в ранни зори, набъбнал от радост и млада сила, ме среща забързан, засмян, упорит…” – казва Пеньо Пенев в стихотворението си „Димитровградско утро”, а пък построяването на Димитровград беляза изминалото столетие, защото се превърна в един от най-характерните символи на строително-архитектурното преобразяване на страната през социализма.

Това е утопичният град на бригадирите, изникнал около новостроящите се заводи край р.Марица, копиращ съветските образци в тази посока, логично кръстен на вожда Димитров. Официалното му рождение е на 2-ри септември 1947г., а до 1950г. в изграждането му участват близо 50 хил. души. В Димитровград са вложени принципите на съветското градоустройство. Неговата еклектика и монументални сгради в сталински стил са огледало на коренната промяна във визуалния и вътрешен свят на българина.

Позовано на vek.bnt.bg