Горянското движение или Горянството е въоръжена съпротива срещу установения в годините след деветосептемврийския преврат в България комунистически режим, съществувала в България от 1947 до 1956 година. Участниците в това движение са наричани горяни и то е първото съпротивително движение срещу комунистически режим след края на Втората световна война.

Наименование

Заради това, че се укриват в горите, партизаните - комунисти и земеделци преди 1944 г. биват наричани или партизани или шумкари, а антикомунистите в четите след 1947 г.(главно земеделци) — горяни. (Тези земеделци, които подкрепят комунистическата власт или не се решават да се разграничат от нея, след 1945 г. членуват в БЗНС, наричан от опозиционерите: БЗНС(казионен).)

Новоустановилият се комунистически режим, с помощта на Червената армия, налага терор и репресира опозиционно и реакционистки настроените към режима. До началото на октомври без съд и присъда за избити хиляди. От 1946 година започва преследване и на коалиционните партньори в Отечествения фронт — земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг „Звено“. Екзекутирани са дори политически ръководители и депутати. Един от осъдените на смърт и екзекутирани през 1947 година е Никола Петков — лидерът на земеделците. Освен това, властта действа за премахване на всички некомунистически партии. През 1947 година е забранена със закон БЗНС „Никола Петков“ и всичките и лидери са арестувани. Последната опозиционна партия — Социалдемократическата (БРСДП) е унищожена през 1948 година, като цялото и ръководство и парламентарна група са вкарани в затвори и концлагери. Политическите репресии са насочени и към селячеството и тяхната политическа организация като към основен извор на недоволство срещу комунистическото управление. През април 1948 г. земеделският лидер на БЗНС „Врабча-1“ Димитър Гичев е обвинен в съдействие за „организиране на въоръжени чети“ за борба срещу властта, даване нареждания за „организиране на саботажи“, в „разпространение на слухове“ и е осъден на доживотен затвор.В горянските движения освен изброените политически дейци се включват и анархисти, бивши царски офицери, малък брой комунисти-трайчокостовисти, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ и други патриотични и националистически организации.

Колективизацията на земята и формирането на ТКЗС-та оставя земеделците и селяните, основно симпатизанти на БЗНС „Никола Петков“, без собствена земя за обработване. Съществувалите дотогава кооперативи са премахнати. До 1944 година България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение, след Дания. . Колективизирането се извършва насилствено , с различни форми на натиск и заплахи в т. ч. заплахи с убийство и други.
Мотиви на горянството

Тези условия обуславят и целите на горянството. Горяните са:

* против диктатурата и терора
* против политическите репресии
* против насилственото отнемане на собствеността, в т.ч. и на земята
* против съветизацията на България
* за възвръщането на свободата, демокрацията и пазарната икономика като през 1934 г

Организация

Първоначално горянството възниква като невоенно нелегално движение, но към 1946–1947 година се появяват първите партизански чети. До 1947 година това са 5 горянски чети главно в балканските райони.

Четниците от въоръжената съпротива, за цялото време на съществуването си, са почти 2000 души, като в организирането ги подпомагат над 8000 ятаци и горяни занимаващи се с пропагандна дейност. По данни от документи на ДС, всички чети са около 160. 28 от тях са големи, има и поединични участници. 52 чети влизат от чужбина и са съставени от емигранти. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край.Според други данни през периода 1949 - 1956 г. са унищожени 440 банди, в края на 1953 г., т.е. след масовия разгром все още съществуват 736 нелегални организации и групи, а заедно с неорганизираните групи вражеският контингент възлиза на 384 000 д.

В Пиринския край съпротивата е най-силна през 1947 — 1948 г. Основната чета, начело с Герасим Тодоров контролира по-голямата част от Санданска околия. Извършва походи и атаки чак до долината на Места — до Разложко и на юг — до Неврокопско, днес Гоцеделчевско, а също и към Горноджумайско, днес Благоевградско. През 1948 година хиляди милиционери и войници блокират голяма част от Северния Пирин. В Горноджумайска и в други околии е въведено двуседмично обсадно положение. Четниците са откъснати от ятаците си и са разбити. Обграден, на 31 март Герасим Тодоров се самоубива. Така е нанесен фатален удар на Пиринското горянство. Но, въпреки всичко, в края на 1948 година Борислав Атанасов и още няколко души от ВМРО преминават гръцко-българската граница и създават нелегална организация.

Движението придобива максимален размах в периода 1950 — 1952 година. От Гърция предава радио „Горянин“. В средата на 1951 година то излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат, от различни краища на България се стичат хора към Сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира Сливенския Балкан. Най-голямата Сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов-Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги враг загиват над 40 горяни, но макар и ранен командирът извежда четата и я спасява. Освен това известно е, че при това сражение, милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. Но в края на 1951 година Георги Стоянов-Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села. Един от успехите на горянството е превземането на с. Раково, Сливенско за близо 3 дни (1952 година).

Около 15 горяни-парашутисти се приземяват в Казанлъшко и Ихтиманско. Те са подготвени в Югославия и Франция.

Движението съществува дори и в равнинни области. Например, в Добруджа има сравнително силно четничество, като за кратко време са превземани села. И в Русенско действа горянство, въпреки че в този район има само една по-голяма гора (край с. Писанец) и някои други гори край р. Русенски Лом. Лидер на русенските горяни е Цанко Иванов Цанков — Мечето, а идеолог — Цветана Попкоева — Цена, клетвата е написана от Тодор Цанев. Цанко Цанков е убит по време на акция на властта, а Цветана Попкоева е осъдена задочно, пленена и убита. Тодор Цанев оцелява след 11 години затвори и концлагери; той доживява до 1989 г.

С изключение на Северозападна България, където горянството е много слабо разпространено, в повечето области действат горянски чети.

Според Стефан Цанев, чието семейство също е потърпевшо, след като горяните придобиват популярност и новата власт е пред заплахата от гражданска война, на 12 март 1951 г. Вълко Червенков в доклад пред партията се противопоставя на извращенията при провеждането на политическата линия. Това се оказало коварен капан - излезлите от нелегалност противници на властта били заловени в края на април същата година. Пикът на арестите и осъжданията е през 1951 и 1952 г.

Факт е пасивната позиция на Западните страни при Берлинското въстание — 1953 г., Унгарското въстание — 1956 г., Пражката пролет — 1968 г. При това отношение на Запада към източноевропейските въстания, горянството е обречено, но въпреки това, е една продължителна съпротива.