Карпошовото въстание избухва в 1689 г., когато репресиите над българите от северозападните райони все още продължават. Настъплението и успешните акции на австрийските войски поддържат високо нивото на масовото напрежение. Те радикализират действията на хайдутите в Кюстендилско, Пазарджишко и околните краища. Във военните действия участват организирани или стихийно формирани български отряди. Георги Пеячевич с 600 бойци се бие при Ниш, Видин, Белоградчик и Берковица. Хайдушкият войвода Страхил идва с дружината си от Пазарджишко, за да воюва срещу османците за Ниш и Кюстендил. Селското население в югозападните български земи се обединява под ръководството на хайдушкия войвода Карпош. Въстанието е стихийно и е предизвикано от настъплението на австрийската войска. Карпош обединява няколко хайдушки дружини и с около 5000 бойци превзема Крива Паланка и Куманово. В Прищина въстаниците се срещат с настъпващите австрийски отряди. В Крива Паланка Карпош е обявен за “крал”(титлата вероятно е отражение на онази на легендарния Крали Марко), като от името на австрийския император Леополд І му е изпратен “княжески калпак”. Въстаниците превземат и Скопие. Районът от Кюстендил до Скопие се оказва “свободна територия”. След по-малко от година обаче австрийците са принудени да се изтеглят. Хайдутите и техният крал трябва да продължат борбата сами.

Срещу тях е изпратена 18-хилядна армия и татарски отряди. В тежка битка при Крива Паланка Карпош е пленен и по-късно набит на кол на скопския мост. Старинният мост на Вардар в днешната македонска столица е лобното място на юначния българин. Паралелно и в съгласие с Карпош действа войводата Страхил от Ветрен, Пазарджишко, който с хайдутите си отива в Ниш. Австрийският генерал Ветерани изпраща Страхил с четири хиляди бойци към Кюстендил, където той в нощно нападение нанася тежки загуби на турците. Австрийците не приемат плана на Страхил за отбрана на Ниш и се изтеглят. Страхил е заловен и вероятно убит, близките му са продадени в робство.

Българските въстания от края на ХVII в. – свързани с войните на Австрия срещу Османската империя. Масовото участие на българите в тях е доказателство за запазването на народностното самосъзнание и стремежа за свобода.