Въстанието на Константин и Фружин избухва през 1408 г. Неговата цел е освобождаването на християните от Османската империя. Счита се, че е потушено до 1413 год.


Сведенията за това въстание са ограничени и до сега продължава да бъде обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годината на избухване и потушаване, времетраенето и района на разпространение.
Обстановка

В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са временно прекъснати. През 1402 г. войските на султан Баязид I са разгромени от монголците, той самият е пленен, а по-късно е убит. Настъпват междуособни борби за наследството, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително мощта на империята. Владетелите на застрашените Сърбия, Влашко и Маджарско сключват военен съюз.

Към този съюз се присъединяват цар Константин II Асен (син на видинския цар Иван Срацимир и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено Видинско царство) и неговият първи братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман). Възползвайки се от обстановката на вътрешна криза в Османската империя през 1408 г., те се завръщат в Бъдин и оглавяват първото Тимошко въстание против османското иго.

Според редица сведения Константин II Асен управлява своето царство до смъртта си през 1422 г. и най-вероятно, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд Люксембургски християнска коалиция срещу турците, едновременно е подпомогнал братовчед си Фружин в опита му да отвоюва бащините си владения.

Ход

Въстанието се разпространява бързо, обхващайки Северозападна България и Темско, които преди 1396 г. били владение на Иван Срацимир. Двамата водачи са подкрепени от сръбския княз Стефан Лазаревич и влашкия войвода Мирчо Стари.

След тежки сражения въстанието е потушено от многобройните турски войски под командването на Сюлейман (син на Баязид I). Константин и Фружин успяват да избягат, като Константин намира убежище в Сърбия, а Фружин - в Маджарско.


Значение

Въстанието е първата масова проява на съпротивата на българите-християни от Тимошко срещу османското владичество.

През същата година като негово отражение избухват бунтове и откъслечни въстания и в други краища на България - в Провадийско, Айтоско и др.