Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е български хайдутин и сръбски революционер от Първото сръбско въстание.

Роден е през 1780 година в село Леновец, Зайчарско. Баща му Петър е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. На 15 години той става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград. През следващата 1807, подстрекаван от сръбските власти, вдига въстание в Криви вир и Църна река.

Хайдут Велко има планове да освободи Тимошко и да създаде българско княжество. За тази цел той отива при сръбския княз Карагеорги Петрович и го моли да вземе със себе си всички българи, които са доброволци в сръбската армия. Князът изпълнява искането на Велко, за което свидетелства сръбският хронист и езиковед Вук Караджич. Когато Велко става опасен за сръбската кауза, сръбският княз изпраща Степан Жинкович с мисия да го отстрани от борбата. Велко Петров е наклеветен, че е ограбвал сръбски къщи.

През 1810 година e награден с руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. Хайдут Велко умира на 9 август 1813 година в битка с турците при Неготин.

Хайдут Велко има два брака, като втората му жена Кючук Стана му е любимата. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Йоргач. Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.

Според сърбската историография хайдут Велко по народност е сърбин, макар от изворите, достигнали до нас, става ясно, че Велко е български хайдутин на сръбска служба.