1. Въстание на Асен и Петър

В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, породена от династически брожения, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения. Към тези неблагополучия се прибавят и военните неуспехи, които сполетяват Византия. През 1183 г. унгарци и сърби отнемат от нейната територия Белград и Средец, а две години по-късно норманите, предвождани от Гиом ІІ, завземат Драч. На 24 август 1185 г. те опустошават Солун и се насочват застрашително към Константинопол.

Разграбването на Солун от норманите дава храна на различни слухове. Говори се, че св. Димитър е изоставил покровителството на Солун. Сега той щял да помага на българите в Търново. Според друга мълва, във връзка с освещаването на църквата “Св. Димитър”, в Търново по незнаен път пристигнала чудодейна икона с образа на светеца. Разпространението на тези слухове разпалва въображението на жителите на Търново и неговите околности.
Вътрешните и външните несполуки на Византия стимулират българите да се вдигнат на въстание. Бунтът е предвождан от братята Иван Асен и Петър (Теодор) През лятото на 1185 г. те намират благоприятен момент за организиране на въстание. По повод сватбата на император Исак ІІ Ангел (1185-1195) с Маргарита – дъщеря на унгарския крал Бела, е въведен извънреден натурален данък. Това прелива чашата на недоволството. Самите византийски хронисти съобщават, че той ощетява в най-голяма степен българското население на империята.
Византийският хронист Никита Хониат съобщава конкретния повод за въстанието. Това е желанието на братята да получат послужебно владение – прония, в Стара планина. Те се държат дръзко пред император Исак ІІ Ангел и той нарежда да ударят Асен публично през лицето.  Двамата братя се връщат в Търново и на 26 октомври – празника на св. Димитър Солунски – 1185 г. вдигат населението на бунт. По-големият брат Тодор е провъзгласен за български цар. Той променя името си на Петър в знак на приемственост със старото българско царство. Малко по-късно неговият брат Асен (известен и с прозвището Белгун) се титулува с българската владетелска титла. Различни исторически извори сочат единия или другия от братята за български цар. За кратко време въстанието обхваща цяла Северна България. През пролетта на 1186 г. Асен и Петър повеждат своята войска към старата столица Преслав, но силният гарнизон и укрепленията ги възпират и те нахлуват на юг от Стара планина.
През лятото на 1186 г. император Исак II Ангел предприема поход срещу въстаниците. Войската на Асен и Петър е малобройна и те се оттеглят на север от р. Дунав. Императорът преминава Стара планина, но като не среща никакъв противник, заповядва да бъдат изгорени снопите неприбрано жито и без да остави ромейски войници в градовете, се прибира доволен в Константинопол. За Асен и Петър става ясно, че в момента Византия няма сили да възстанови властта си северно от Стара планина.
Вече няколко десетилетия във византийската провинция Паристрион не се усеща силната централна власт на византийците. Управлението тук е оставено на местни владетели от български или кумански произход. Асен и Петър се завръщат с многобройни кумански отряди и много скоро налагат пълен контрол в Североизточна България. Непревзети остават само някои по-големи крепости, повечето от които по Черноморското крайбрежие. В хода на военната кампания по-малкият от братята – Иван Асен, изпъква като талантлив пълководец.

Въстание на Асен и Петър

2. Поход на император Исак ІІ Ангел. Ловешки мир

През пролетта на следната 1187 г. Иван Асен привлича кумански съюзници и пренася сраженията в Тракия. При Лардея (Карнобат) българите са разбити, но малко по-късно в битката при Верея (Стара Загора) Асен побеждава византийците. Въстанието се разширява в югозападните територии на някогашната българска държава. В борбата срещу византийската власт се включва  сподвижникът на Асеневци – Добромир Хриз. Сраженията имат променлив успех за воюващите страни, което води до чести смени на византийските военачалници.
Въстаническите набези в Тракия, ръководени от Иван Асен и действията на Добромир Хриз, предизвикват втори императорски поход. През есента на 1187 г. Исак ІІ Ангел организира голяма военна кампания. Той решава да не рискува войските си в източните старопланински проходи и се насочва към Средец (София). Византийската армия презимува в Средец и през пролетта на следващата 1188 г. преминава Стара планина. Българите съсредоточават силите си в яката крепост Ловеч. Императорът обсажда крепостта, но след тримесечна безплодна обсада ромеите се оттеглят към Константинопол. Историците са категорични, че при Ловеч е сключен мир или поне примирие, но в изворите няма ясна информация за условията на мира. Със сигурност се знае само, че най-малкият брат на Асеневци – Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Единодушно е и становището на специалистите, че споразумението при Ловеч поставя началото на Второто българско царство.
Мирът дава възможност на Асеневци да възстановят българската държава, макар и в по-малки размери – между р. Дунав и Стара планина. Търново е определено за столица на царството поради естествената му защитеност и стратегическо географско положение. Ръководството на българската църква е поверено на търновския митрополит Василий, който е издигнат в сан архиепископ.

Цар Асен

3. Асеневци търсят съюзници в двубоя с Византия. Разгром на ромеите в Тревненския проход

Следващите стъпки на Асеневци са насочени към освобождаване на останалите територии от старата българска държава. Удобен случай се открива през 1189 г. при преминаването на Третия кръстоносен поход, воден от германския император Фридрих I Барбароса (1152-1190).  Български пратеници на два пъти в Ниш и в Одрин предлагат на германския император военна подкрепа при евентуална война с Византия срещу признаването на българската държава и нейните владетели. Предложенията им обаче са отклонени и Фридрих І Барбароса се споразумява с Византия, която е притисната от тюрките на Иконийския султанат . През пролетта на 1190 г. войските му преминават Дарданелите с византийски кораби.
Същата година Исак II Ангел предприема трети поход срещу българите. Причината за този голям поход са непрекъснатите набези на българите в Тракия, но императорът има една много по-значима за ромеите цел. Походът трябва да възстанови напълно византийската власт и да ликвидира българската независимост. Императорската армия се придвижва по Черноморското крайбрежие. След като навлиза в българските територии, Исак ІІ Ангел установява, че българите са взели сериозни мерки, за да стабилизират своята независимост. Крепостите им са възстановени и добре укрепени, но войските им отстъпват, без да влизат в открито сражение. Ромеите достигат до Търново, зад чиито яки стени цар Асен се затваря. Много скоро императорът разбира, че намерението му да превземе града е неосъществимо и че войската му е заплашена от пълна гибел поради възможността български и кумански отряди да ударят ромеите в гръб. Изплашен, както твърдят всички хронисти, Исак ІІ Ангел снема обсадата и започва да се изтегля към Стара планина. Той решава да премине през един от близките проходи (вероятно Тревненския). В планинските теснини обаче го очаква добре подготвена засада. Когато ромейската армия навлиза навътре в прохода, тя е нападната “от всички български сили”. В кръвопролитното сражение огромна част византийски войници са убити. Императорът успява да спаси живота си “чрез смъртта на мнозина”, преминавайки през труповете на собствената си охрана.



4. Борба с Византия за възстановяване на българските граници

През следващите пет години, между 1190 и 1195 г. цар Асен предприема мащабно настъпление на българските войски в земите на юг от Стара планина. С поредица от походи в различни посоки са завладени основни стратегически пунктове и е възстановена българската власт в старите граници на държавата. По Черноморското крайбрежие е превзето Анхиало (Поморие). С втори поход цар Асен завладява Ниш, Средец (София) и намиращия се в полите на Рила град Стоб. Преминавайки през Пловдив, той достига Адрианопол (Одрин), където разбива голяма византийска армия. Очевидни са целенасочените усилия на Иван Асен за освобождаване и политическо обединение на всички български територии от времето на Първото българско царство.
Иван Асен се възползва от междуособиците в Константинопол през 1195 г. Новият ромейски император Алексей III Ангел (1195-1203) предлага мир, но българите му поставят неизпълними условия. Те правят това съзнателно, предвид необходимостта от освобождаване на останалите български територии. Същата 1195 г. Иван Асен завзема Мелник, Струмица и други селища от долното поречие на р. Струма. На североизток са присъединени  Видинска, Белградска и Браничевска област. В едно от сраженията при Сяр цар Асен пленява зетя на византийския император севастократор Исак.



5. Византийски заговори

Успешните походи на Иван Асен към долното течение на р. Струма засилват опасенията в Константинопол за българска агресия към Бяло море. Такъв план може би наистина е съществувал, но е осуетен поради убийството на Асен през 1196 г. Византийският хронист Никита Хониат разказва, че причината за убийството е накърненото честолюбие на българския владетел, но нишките на заговора водят към Константинопол. Убиецът на цар Иван Асен – Иванко, най-вероятно е подбран от пленения в Търново севастократор Исак. Цар Петър обсажда Търново. Чаканата от заговорниците помощ от Константинопол не идва, а жителите на града явно не подкрепят Иванко. Той е принуден да търси спасение в Константинопол. На българския престол остава цар Петър.
Най-малкият от братята – Калоян, научава за случилото се и бяга от Константинопол в Търново. Цар Петър не притежава пълководческите умения на своя брат. Той успява да прогони Иванко и да поеме управлението на страната, но няма време да се изяви като държавник, защото още на следната  1197 г. става жертва на болярски метеж. След смъртта на Асен и Петър историческият жребий определя третият брат Калоян да довърши тяхното дело за пълно териториално възстановяване и международно признание на Второто българско царство.

Цар Петър