Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите съумяват да съставят една от най- точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Тя се основава главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето.
В миналото календарът се е означавал с равнораменен кръст. От двете му страни на еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето. • Кръстът бил използван като символ на връзката между Земята и Небето. Дължината на раменете му е съобразена с правилата на календара. Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която Слънцето хвърля в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). Сенките в дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) са изобразявани чрез вертикалните рамене на кръста, едното от които по- дълго от другото.
Известно ни е, че прабългарите са познавали отлично законите на движението на планетите, в това число и на Земята,окло Слънцето. Това е причината именно те да притежават един от най- точните календари съставяни някога. Той превъзхожда китайския календар в начина, по който са подредени дните и месеците. Според българския календар годината има 365 дни и започва с най- късия зимен ден, наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години бил добавян един допълнителен ден- Деня на Слънцето.

Правилото гласяло: Единак и Денят на Слънцето никога не трябвало да се падат в неделя. Годината се състояла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като 1вият месец от всяка група имал 31 дни, а другите 2 – по 30 дни.
Интересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил достояние само на висшата образована класа.
В древната българска хронология има периоди от 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332 и др., които служат като общоприети интервали от време. Най- дългият известен такъв интервал е от 6328 години. Той е споменат в един непълен надпис от времето на хан Омуртаг от 823 година след Христа. Текстът се състои от 14 реда, вероятно представляващи заключителната част от договор между Дунавска България и Византия. Надписът е върху мраморна плоча по всяка вероятност от престолния град Плиска. Ето какво пише на нея: ”[…от управлението на владетеля] името му е [Хан Омуртаг Ювиги]. Годината на явяването на истинския бог беше 6328. Те принесоха жертва и се заклеха в написаното в книгите [договорите]…”

Този исторически извор може да се приеме като доказателство за древния произход на прабългарския календар. Според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5505г. преди Христа. Ако приемем тази хипотеза, настоящата 2005 година би трябвало да бъде 7510 поред по българското летоброене.
Така че прабългарите са сред народите с най-ранна календарна система в света–факт, който доказва древността на българската цивилизация.