БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР

За втори златен век някои историци приемат времето на управлението на Иван Александър. Причините за разцвета на българската култура се коренят в конкретните исторически условия и в нарасналите творчески възможности на тогавашната интелигенция. Политическото единство, стопанския възход и обогатяването на болярската аристокрация създават материални условия за процъфтяване на литературното творчество, живописта, гражданското и църковно строителство и други. Иван Александър щедро покровителства книжовниците и зографите доказателства за това можем да съдим по богата библиотека, част от която е съхранена и до днес.
През управлението на Иван Александър силно нараснала ролята на Търновското книжовно средище. Тук били съставени най-представителните български ръкописи и блестящи образци на художествено украсената българска книга. Това са Лаврентиевият сборник от 1348 г., Ловчанският сборник от 1330 г., Кукленският песнивец от 1337 г., енциклопедичният сборник от 1345 г., Лондонското евангелие от 1356 г. и Томичовият псалтир от 1360 г. Най-известно от тях е Лондонското четвероевангелие, което съдържа 366 многоцветни миниатюри, нарисувани с вдъхновение от неизвестен майстор. Между рисунките със сюжети от Светото писание се съдържа и портрет на българския цар, заедно със семейството му. По негова лична поръчка били изработени и миниатюрите към Манасиевата хроника (Ватикански препис), които са 69 на брой. В самата хроника старобългарският съставител е прибавил 17 летописни бележки, които обогатяват историческото познание днес. При царуването на Иван Александър ръкописната книга достига това жанрово разнообразие и естетически вид, които я правят сравнима с първия „златен век” на ръкописната книга – Симеоновия.

Освен Търновското средище огромно значение за развитието на книжовния живот през XIV в. Играели манастирите. Най-известните просветно книжовни средища са Килифаревския манастир и манастира „Света Троица” край Търново. Те били в основата на Търновската книжовна школа, чиито най-видни представители са Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Константин Костенечки. (Патриарх Евтимий (1375 – 1394 г.) безспорно е най-значимият и многостранно развит български книжовник през средните векове.)
С развитието на тези книжовни центрове не закъсняло и значително разширяване на  географията на българската книжнина в страната и вън от нея. Връзките и контактите между отделните центрове се засилили и довели до всепризнатото значение на Търново и Света гора не само за българската, но и цялата славяно-византийска култура.
Силно влияние през този период имал исихазма. Около 1335 г. един от видните проповедници на това учение - монахът св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир. В него бързо започва да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. Първите учители на българския исихазъм са св. Теодосий Търновски (около 1300 - 1363), св. Ромил Видински, патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски.
Драгалевският манастир “Св. Богородица Витошка ” в предградията на София и Кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец" са основани от цар Иван Александър, който е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир “Св. Преображение Господне”, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя, на втората му жена царица Сара и сина им Иван Шишман и затова е известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след 1344 г. построява няколко нови сгради към него.
Не по назад от книжовността остава разцвета на музикалното творчество в неговите два жанра – народна и църковна музика. Най-значимата фигура в музикалния живот на славяно-византийския свят бил българинът от Драч Йоан Кукузел (1280 – 1360 г.). Неговата дейност довела до реформирането на българската и византийската църковна музика. Съвременниците му го наричат „ангелогласен” и „велик майстор песнопоец”. Йоан Кукузел е автор на теоретични трудове и създател на нов музикален стил. В него широко място намират специфичните особености на българската народна мелодия и ритмика.
Управлението на Иван Александър бележи връх в развитието на многовековният културен процес след възобновяването и укрепване на българската държава. Наличието на  множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър (сребърните заедно с Михаил Асен) спомагат още повече в полза на твърдението, че има златен век на българската култура по времето на последния цар на обединена българска държава Иван Александър. Дори мощното османско настъпление не спира този процес и макар почти спрял той продължава упорито през следващите векове.