ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Георги Тертер II е български цар (1321-1322), последния от рода Тертер (потомък на династичния род Тертероба - къпчакски тюрки). Син е на цар Теодор Светослав и Фросина. Когато наследява баща си след смъртта му, той е млад и неопитен, но войнствен.

Въэползвайки се от спора за властта между стария император Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, Георги ІІ Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.).

Цар Георги Тертер II се заел енергично със затвърдяването на властта над новоприсъединените земи. В Пловдив бил разквартируван български гарнизон, който наброявал 2000 тежко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командуването на руснака Иван. Явно предназначението на този корпус не се изчерпвало само с носенето на гарнизонна служба - по-скоро той бил основното ядро на онези сили, които трябвало да осигурят българското проникване във византийска територия.

 

Прочетете още: Георги II Тертер

Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната ни. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата. Много по-голям обаче е броят на посочилите като майчин език татарския.

Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242-1243 г.), когато на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату нахлуват и опустошават на българска територия.(Доколкото, обаче, днешните татари са потомци основно на куманите и нямат толкова наследствена връзка с Монголо-татарите на Чингиз-хан, то може да се приеме, че първите татари са се появили още с появата на куманите по време на Византийското владичество в България). В следващите десетилетия част от татарите от Златната орда извършват редовни набези в Добруджа, които бунтът на Ивайло (1277-1280 г.) успява временно да спре, до появата на редовната армия на Ногай, който го обсажда, а по-късно и убива. Следващият български владетел обаче, Георги I Тертер, е принуден да признае зависимостта си от татарите като праща сина си Теодор Светослав като заложник при тях и дава дъщеря си за жена на Чака, син на хан Ногай.

 

Прочетете още: Татарите в България

Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.

Произход

Втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.

Царуване

Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.

Прочетете още: Цар Иван Страцимир

1. Разделена България

След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395). Отношенията му с Иван Срацимир, който е негов брат от първия брак на Иван Александър и владетел на Видин, не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският – предимно с влашките войводи. По същото време Добруджанското деспотство се развива напълно независимо от Търново.
През изтеклото десетилетие османците предприемат активни завоевателни действия към Балканите. През 60-те години на ХІV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. Днес точната хронология на техните завоевания в Тракия е трудна за установяване. След неочакваната смърт на Орхан Мурад I (1362-1389) започва голяма кампания за овладяването на Тракия. През 1359-1361 г. Сюлейман, другият син на Орхан, овладява Димотика. Между 1366-1369 г. той превзема Адрианопол (Одрин), който става османска столица на Балканите.

Прочетете още: ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО