Георги Тертер II е български цар (1321-1322), последния от рода Тертер (потомък на династичния род Тертероба - къпчакски тюрки). Син е на цар Теодор Светослав и Фросина. Когато наследява баща си след смъртта му, той е млад и неопитен, но войнствен.

Въэползвайки се от спора за властта между стария император Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, Георги ІІ Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.).

Цар Георги Тертер II се заел енергично със затвърдяването на властта над новоприсъединените земи. В Пловдив бил разквартируван български гарнизон, който наброявал 2000 тежко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командуването на руснака Иван. Явно предназначението на този корпус не се изчерпвало само с носенето на гарнизонна служба - по-скоро той бил основното ядро на онези сили, които трябвало да осигурят българското проникване във византийска територия.

Вероятно под впечатлението на тези победи един старобългарски книжовник величае младия български цар като „обладател на българския и гръцкия скиптър" (първата половина на 1322 г.). През август 1322 г. войските на Георги Тертер II предприели нов поход в околностите на Одрин и завладели близките крепости. Пристрастните византийски историци твърдят, че император Андроник III успял да отблъсне българите и ги преследвал навътре в страната им - там станало решително сражение, което завършило с победа на ромейското оръжие, и само настъпването на нощта спасило българските войски от пълно унищожение.

Продължилото 30 дни затишие било използувано и от двете страни за трескави военни приготовления. Първи настъпил Андроник III - през септември 1322 г. Той разорил българските владения в Тракия и се завърнал с голяма плячка.

Наскоро след това дошло известието, че цар Георги Тертер II умрял. Повечето историци отнасят смъртта му към ноември, най-късно декември 1322 г. Няма съмнение, че цар Георги Тертер II починал от естествена смърт - ако беше обратното, византийските хронисти не биха се въздържали от коментар около причините за внезапната му гибел. Смъртта на младия цар бележи и края на Тертеровата династия, тъй като той не оставил мъжки наследници.

Няма съмнение, че последният представител на тази династия бил забележителна личност, но преждевременната му смърт лишила българите от даровит и способен владетел.

Позовано на актуално.бг