Априлското Въстание

Ар­хи­ман­д­рит Ам­фи­ло­хий (Ми­хай­лов) е ро­ден в Сли­вен през 1817 г. По­лу­ча­ва ду­хов­но об­ра­зо­ва­ние в Ру­сия през 50-те го­ди­ни на XIX в. Бил е в мно­го пра­вос­лав­ни ма­нас­ти­ри в Ру­сия, Ру­мъ­ния, Мол­до­ва и Гър­ция. По вре­ме на чес­ти­те си пъ­ту­ва­ния се за­поз­на­ва с тег­ло­то на по­ро­бе­ния си на­род. Ко­га­то из­бух­ва Крим­с­ка­та вой­на (1853-1856) той ста­ва све­ще­ник на бъл­гар­с­ките доб­ро­вол­ци в нея. На­у­ча­вай­ки, че не­го­ви­те съг­раж­да­ни се гот­вят за въс­та­ние, ид­ва в Бъл­га­рия през 1860 и 1862 г., за да взе­ме учас­тие в не­го. От­но­во е в Сли­вен през 1868 г. и аги­ти­ра за въс­та­ние. Осъ­щес­т­вя­ва кон­так­ти с че­ти­те на Гун­чо вой­во­да, на То­дор Хар­бо­о­лу и на Анас­тас Ха­д­жи­доб­рев. По­ма­га с как­во­то мо­же.

През 1875 г., ко­га­то слив­на­лии ре­ша­ват да въз­с­та­но­вят един от най-из­вес­т­ни­те ма­нас­ти­ри „Св. Спас”, стро­ен по вре­ме­то на цар Иван Асен II, от­но­во е тук. На­ред с ду­хов­ни­те си за­дъл­же­ния той се включ­ва в под­го­тов­ка­та най-нап­ред на Ста­ро­за­гор­с­ко­то, а пос­ле и на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. Имен­но то­зи е най-ин­те­рес­ни­ят пе­ри­од от не­го­вия жи­вот. Ня­кои ав­то­ри го со­чат за ав­тор на ма­те­ма­ти­чес­ко­то до­ка­за­тел­с­т­во, че Ос­во­бож­де­ни­е­то е близ­ко. Чрез за­ме­ня­не на бук­ви­те в ду­ми­те „Тур­ция ке пад­не” с циф­ри­те, съ­от­вет­с­т­ва­щи на бук­ви­те от цър­ков­нос­ла­вян­с­ка­та аз­бу­ка се по­лу­ча­ва го­ди­на­та 1876. То­ва е спор­но. Без­с­пор­но­то е, че ар­хи­ман­д­рит Ам­фи­ло­хий е един от рев­нос­т­ни­те раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли на ог­не­ни­те сло­ва – „Тур­ция ке пад­не в 1876 ле­то”. А то­ва е мно­го вдъх­но­вя­ва­що за обез­ве­ре­ни­те, ко­и­то ще стиг­нат до там в сво­е­то ду­хов­но из­рас­т­ва­не, че по­е­тът ще го на­ре­че „пи­ян­с­т­во­то на един на­род”.

 

Прочетете още: Архимандрит Амфилохий-истински ЧОВЕК

Стоил Войвода (истинско име Стоил Иванов Вучков) е български революционер. Роден е през 1841 или 1842 г. в село Енджекьой.

През 1864-1873 г. бил овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.

През 1875 г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен за помощник, апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г.

Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., изградил лагер в Стара планина в местността Кушбунар, където били пренесени оръжия, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети.

След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов.

 

Прочетете още: Стоил войвода-български революционер

Поп Харитон или Харитон Станчев Халачев е български революционер, участник в Априлското въстание.

Роден е в Габрово между 1830 и 1835 г. След завършване на първоначалното училище в родния си град е даден на занаят – чехларство. Като младеж става послушник в Преображенския манастир край Търново. На 20 – 22 години става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига до иеромонах. Поп Харитон напуска Преображенския манастир и става свещеник в с.Яйналий, а после в селата Касапкьой и Карапанкьой, Бабадагско – Северна Добруджа. В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей, поп Харитон е заточен в Мъглишкия манастир, Казанлъшко. По пътя той успява да избяга и се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на въстанието в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.

Известен от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с.Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание.

Прочетете още: Поп Харитон Халачев

Георги Димитров Измирлиев - Македончето е български революционер и общественик. По време на Априлското въстание (1876) е помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I (Търновски) революционен окръг.

Биография

Роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско, което е родно място и на Ильо войвода.

Учи в Сяр. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873, юнкер в 59-и Люблянския (или Любенски) пехотен полк.

Прочетете още: Георги Измирлиев-Македончето