Славният Каблешков и неговите другари бяха решили още от вечерта да извършат онова, което трябва. Щом страшният полицейски чиновник посегне на кого и да било от комитетските хора, пушките ще запукат и въстанието ще пламне. Така и станало.
На другия ден, откак Неджип ага се намираше в Копривщица, още рано сутринта стражарите се разтичали из село. Пръв е бил хванат и арестуван Георги Тосунов. Като държал кафене на пазара срещу конака, Тосунов бил първи и най-близкия по ред. Неговото кафене беше едно от свърталищата на народните хора. Домакинът дошъл мирно да отвори заведението си, но бил изненадан и, без заобикалки, подкарали го към конака.
В това време,Неджип отишъл да потърси Каблешков у дома му, като употребил хитрост Той казвал, че за Каблешков носи писмо от Пловдив, та Каблешков сам да дойде в конака и да си го вземе. А дойде ли, щеше да бъде задържан. Апостолът пък него час си бил вкъщи, но домашните му не го обадили. Неджип тогава казал, че пак ще дойде. Ролите били добре разпределени между правителствените агенти. Главният полицейски чиновник търси да тури на ръка главния комитетски водител.

В същото време, комитетските хора се събрали на бърза ръка в дома на д-р Рашко. На 18 април се беше състояло последното мирно заседание на съзаклятниците в Копривщица. Тогава те били събрани в Петю (Панчо) Млечков, където решили следващото събрание да стане на 20 април в Рашко. Тук били: Каблешков, Н. П. Брайков, Цоко Будин, Петко Кундорджията - който бил избягал от дюкяна си, защото дошли да го хванат - Г. Шулев и Лука Гйотлийски.
Навън търсенията на полицията ставали все по-обезпокоителни. Нервите били напрегнати. Неджип повикал Брайко Енев, чрез стражар, да се яви в конака на съвещание, защото Брайко Енев се числеше като един между азите. Брайко се сетил каква съдба го чака и отишъл в Рашкови да се допита до другарите си от комитета да ходи или не. Явно е било, че ще турят ръка на него. Съзаклятниците казали на Брайко Енев да иде или просто да се предаде. А с това явно издавали и своята готовност да действат съгласно съдбоносното решение в Оборище. Вторият представител на Копривщица беше се върнал още преди няколко дни и съзаклятниците знаеха това решение. Щом станеше ясно, че делотое предадено, трябваше тутакси да се подпали бунтът А тъкмо този момент е бил настъпил. Брайко Енев може да се предаде, а другите в това време ще се въоръжат и ще го освободят. И решението на цялата дружина сега не е гласяло друго освен това. Дори хората били тактични. Трябвало първо правителството да арестува още и Брайко Енев да отвори още по-добре картите си, та тогава и съзаклятниците да заговорят с по-голямо право.

Но, в заседанието сега се взело друго едно решение, защото решени бяха да го освободят ако бъде хванат.
Найден П. Стоянов, хилядникът на Копривщица, беше още на път от Панагюрище, та нямало кой да командва събраните момчета. А един водител се налагаше, защото моментът е решителен. Всичко е узряло за работа. Каблешков по достойнство, като апостол, натоварил се и с команда при действието. Планът би изцяло начертан, оставало само да се действа. Ето какво решили. То е било предложение на Каблешков. Юнаците е трябвало да вземат оръжието си, да се съберат колкото може повече души и предпазливо, един по един, да се вмъкнат в Каблешков. Домът на Каблешкови е голямо здание. Когато Неджип дойде повторно да търси Каблешков, съзаклятниците е трябвало да хванат опасния полицай, а стражарите и хората му да избият. После всички заедно ще нападнат конака, ще изловят мюдюрина и цялата му свита, ще убият всекиго, който се противи и ще освободят запрените.
И ето че за късо време в Каблешкови се събира въоръжена дружина от около двеста юначни мъже, решени да изпълнят с достойнство дългът си. Всички били в традиционната въстаническа униформа - къса дреха, тесни панталони, цървули на краката и лъвове на калпаците - гордостта и светлината на ония времена. Тази шепа юнаци са първият героичен цвят на пълната с подвизи 1876 г. Там се падна великата слава да понесат девствения венец на оная светла епоха. Между тях е и Стоян Ангелов, един и най-важният от ония, които миналата есен в Пазарджик дигнаха ръка върху развратния Недим бей, заслужената смърт на когото достатъчно познаваме.
Копривщица трябва някога паметник да издигне на своите избрани синове, а отечеството да прослави онези, които възвеличиха себе си, като понесоха тежкия кръст на общото дело. На този паметник ще личат за вечни времена имената на славните мъже, които имаха гордата самоотверженост, първи да дигнат пушка и да почнат паметната оная година. Да почнат годината, която дари скъпа свобода на нас - техните потомци. Начело стои Тодор Лулчов Каблешков, най-симпатичното и възторжено проявление на онази мечтателно висока епоха.
Първоначалният план претърпял поправка. Щом всички избраници на делото се явили на поста си се взело решение неотложно да нападнат конака и да освобядт запрените, както и да спрат по-нататъшните посегателства. Каблешков пратил едного да каже на Танча Шабана да удари "камбалото" на Св. "Никола", от горната махала, съседна до къщата му. Едновременно, докато камбаната гръмне, юнаците трябвало а се изправят пред конака. А разпределено било също да екне и камбаната на Св. "Богородица", същата онази черква, която е до гърба на каблешковото жилище. Така, че тревогата щеше да бъде обща.
Дружината се разделила на две: седем души тръгнали по Бяла река, тясна улица от дясно, а другите четиринадесет ударили през Геренилото - в ляво, за да се съединят пред конака. Когато седемте души по Бяла река стигнали пред Петка Кундурджията, дюкянът на който не е далеч по наклонения път от Каблешкови за конака, на вратата на дюкяна, поставен от Неджип ага, стърчал вече заптията Карахасан със заповед да хване Петка. Човекът на миналото и хората на бъдещето се спогледали настръхнали за борба. Това е първата среща на въоръженото въстание през 1876 г. с вековния враг. Но сега е явно, какво трябваше да последва.
Георги Н. Тиханек, един от седемте, вдига пушката, замерва и тегли, страшен гръм екнал сред мъртво-тихото село Карахасан, още неокопитил се от първото учудване, че среща въоръжени хора, бива ударен в челото, пада и издъхва на място. Ето ни първата вълна на кървавото дело, залог за бъдещето жестоко отмъщение на наранения властител.

ГЕОРГИ  ТИХАНЕК-ОТ ЛЯВО
Тази е паметната първа пушка на Априлското въстание.
Гърмежите повечето безвредни и във въздуха означаваха повече демонстрация или избухване на първия момент, но всеки случай, без да лъжат, че въстанието е прието и провъзгласено. Бързо и по всички части на града били разпратени съзаклятници да привикат хората на оръжие и да образуват чети. Викали: "Да живее България", а мнозина произволно изпразвали пищовите си във въздуха. По такъв начин, цялото балканско гнездо за един миг пламнало. Отвсякъде се притичали въоръжени хора и образували чети. Начертаният още от по-рано организационен план се турил в действие. Хората търсили своите десетници и стотици и се туряли в боев ред.
Взели мерки, щото новообразуваните чети да завардят изходите от селото. А така се осигурявали да не изпуснат Неджип да избяга. Обсадата на енергичния кърага в конака трае няколко часа. Но, разбира се, не е могла да отиде и по-дълго, защото обсадителите били нетърпеливи и потърсили всякакво средство, за да принудят крепостта да се предаде. Каблешков заповядал да донесат газ. Танчо Шабанов се притекъл до своето кафене и натоварил човек с една пълна тенекия. Не след много подпалителният товар се мъдрил пред конака. Тогава Неджип завел преговори с обсаждащите. Те му предлагали, след като освободи всичките задържани, да се предаде и той. Неджип не се съгласявал. Но обсаждащите допуснали една грешка. По същия Т.Х. Вълков било съобщено на Неджип, че пътят за Пловдив е заварден. Това е била закана към правителствения чиновник, за да капитулира по-скоро, но той употребил заканата в своя полза. Пътя за Клисура е твърде върл, та се предполагало, че бягащият мъчно може да се измъкне оттам. По това плитко съображение, съзаклятниците оставили изхода в тази посока без стража. Хитрият полицейски се решил с каквато цена и да било, да избяга.
Още от начало на обсадата, Каблешков се оттеглил за минутка на страни, за да изпълни един важен свой дълг, като водител и апостол. Съгласно решението в случай на нужда, да почне бунта, ала въстанието можеше да бъде обявено само от центъра на окръга. Копривщица, която започва делото, трябваше да извести Панагюрище, а оттам вече въстанието щеше да се обяви като общо за целия окръг. Това извършил сега Каблешков. Той написал писмо до Бенковски в Панагюрище. То е известно под името кърваво писмо, защото е носило знак - обикновено кръст - от кръвта на падналите вече врагове. Такива кървави писма Каблешков е написал едновременно и до Карлово и Клисура. Последните взел Н. Караджов, който веднага тръгва за своето родно място - Клисура - за да го подигне. Писмата до Карлово и Клисура, без да бъдат дефинитивна заповед, пак са били пръв и необходим знак за въстание. При това важни практически съображения са диктували тази мярка. Клисура и Карлово са далеч от центъра. Докато известието стигне в Панагюрище и оттам да последва общо разпореждане до крайните точки, щяха да изминат дни. А не дните, часовете сега бяха скъпи.

Димитър Т. Страшимиров