Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло.

Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Женска носия

Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии:

* Еднопрестилчена — с една престилка, тясна или с ширина, колкото да обгърне цялата долна част на тялото и разпространена в Западните Родопи, в източните склонове на Пирин и в южните части на Рила;
* Двупрестилчена —

с по една престилка отпред и отзад, запасани върху ризата. Разпространена е в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина. По-голямата престилка, обгръщаща тялото отзад, в Северна България е популярна с названието вълненик (ако е права) или бръченик ;
* Сукманена —

в централните планински райони и в Тракия;
* Саяна — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България.

Роклята в носиите се наричала фустан (от турски - женска рокля).

Мъжка носия

Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната, и чернодрешна, която се появява през Възраждането.

Позовано на Уикипедия