Комитетското Десетилетие

Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода е български хайдутин и революционер, борец за освобождение на България от османско владичество.

Цеко Петков е роден в семейството на Петко Пешев в село Дългошевци (днес Замфир), разположено по поречието на река Лом. Семейството му произхожда от участника в Чипровското въстание Тодор Терзията - Комитата. Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери - Камена, Цвета и Сава, и един син - Иван.

Младият Цеко Петков е активен ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България - Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена Цеко Петков излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин Цеко се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души. С четата си Цеко войвода извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции Цеко Петков обединява силите си с четата на Иван Кулин.

През 1836 година Цеко Петков с четата си участва в Манчовата буна в Берковско. След потушаването на въстанието Цеко се връща в родното Ломско. През 1841 година минава Дунава и взима участие в Браилските бунтове в четата на Владислав Тадич, а след това и във Втория браилски бунт под ръководството на Георги Раковски. След провалянето на бунта Цеко и старият му четник Димитър Панов успяват да избягат в Русия.

Прочетете още: Цеко Петков-български хайдутин

Това е епизод, за който всеки е чувал, но никой нищо не знае. Във всички учебници по история се споменава, че в резултат на обира в Арабаконак, извършен от Димитър Общи, тайната революционна организация била разкрита, а Левски ­ заловен. С това се изчерпват сведенията, които дава българското училище.
Повечето данни за този атентат дължим на Стоян Заимов, който през 1874 г. е бил заточен в Диарбекир и там се среща с осъдените съзаклятници на Димитър Общи. Той научава от първа ръка за “Арабаконашкото събитие” и през 1884 г. го описва във втора книга на своите спомени под общото заглавие “Миналото”. По това време повечето участници са били още живи. Заимовите мемоари имат недостатъка, че са белетризирани като разкази, а източниците му, конспираторите, не са били очевидци на всички описвани събития. Затова авторът не винаги е прецизен, но с помощта на турските съдебни протоколи повечето факти са уточнени.

 

Прочетете още: Обирът при Арабаконак-малко известните подробности

Червеноводска въстаническа чета е българска чета, формирана през 1875 г във връзка с подготовката на общото българско въстание.

През месец август 1875 г., БРЦК начело с Христо Ботев решава да се вдигне повсеместно въстание през месец септември 1875 г. В изпълнение на този план, за Стара Загора заминава като апостол Стефан Стамболов , а за Троян, Панайот Волов, а в Русенския край основни организатори ще са Никола Обретенов и Тома Кърджиев.

В Букуреш е решено поради големината на турския гарнизон в Русчук, въстание да се вдигне в село Червена вода, където дълги години работи Тома Кърджиев като учител и подготвя народа за борба. Русенските въстаници би трябвало да се присъединят към четата организирана в Червена вода. Плана е бил четата от Русенско да се обедини, както са се надявали организаторите с голямата Търновска чета.

Червеноводската чета за историята на Русенския край ще си остане забележително събитие, защото е част от едно въстание в нашата история, което е малко по-своите мащаби и с твърде неефективни действия; то не разлюлява голямата империя, но е симптом на осмеляването, на дързост, когато робът все още се плаши да сe противопостави; когато все още не може да повярва, че е способен да разклати и събори злокобното дърво, вплело корени във всичко, което се нарича живот...

Прочетете още: Червеноводска въстаническа чета-1875г.

Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 - 21 януари 1879) е български енциклопедист, поет, писател, журналист, етнограф, поборник за освобождението на България от турско робство.

Пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. Участва в националреволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ, Румъния в началото на 70-те год. на XIX в.

Биография

Произход

Любен Каравелов e роден през 1834 или 1835 г.[1] в Копривщица. Майка му е Неделя Доганска, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен е Стойчо Каравелов, който е най- големият син на дядо Либен. Любен е по-голям брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).

Прочетете още: Любен Каравелов-български възрожденец