1. “Стари” и “млади”

Радикалните промени в стопанското, социалното и духовното развитие на българите през 50-те и 60-те години на ХIХ в. създават предпоставки за преодоляване на стихийността и разпокъсаността в борбите срещу Високата порта. Тези нови тенденции намират израз в дейността на Георги Раковски, на Добродетелната дружина, Одеското настоятелство и ТЦБК. Успоредно с възникването на организираното освободително движение обаче изкристализират и първите симптоми на идейно конфронтиране между отделните политически формации. Документалните свидетелства от епохата на Възраждането разделят политическия спектър на тогавашното българско общество на две групи – „млади” и „стари”. Към „старите” се причисляват симпатизантите на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, а към „младите” – съмишлениците на Георги Раковски и Тайния комитет.

„Старите” защитават умерените форми на борба срещу Високата порта, демонстрират обвързаност с Русия, проявяват недоверие към въоръжените акции, дистанцират се от революционната пропаганда и лансират реформистки проекти за решаване на българския политически въпрос. „Младите” от своя страна отстояват необходимостта от предприемане на радикални действия срещу Високата порта и затова именно те са в основата на почти всички инициативи за организиране на чети и легии, за бунтове и всенародни въстания.
Смъртта на Г. Раковски, разпадането на Тайния комитет и неуспехите на предприетите през 1867-1868 г. от Добродетелната дружина начинания изострят противоборството в средите на българската емиграция. В края на 60-те години привържениците на двете течения се конфронтират най-вече около дуалистичната формула, издигната от Добродетелната дружина като възможен вариант за решаване на българския въпрос. Предимствата на дуализма дейците около Христо и Евлоги Георгиеви виждат в мирните средства, чрез които може да се стигне до създаването на дуалистична българо-турска държава, при това, без да се засягат интересите на големите европейски сили и без да се предизвикват сътресения вътре в страната. Пропагандирането на тези реформистки идеи подтиква „младите” да преодолеят собствените си противоречия и да пристъпят към създаването на нова политическа формация. Важна роля в реализирането на техните усилия изиграва Любен Каравелов, който точно по това време започва да се изявява като водеща фигура сред революционно настроената емиграция.

2. Създаване на БРЦК

По времето, когато Любен Каравелов се установява във Влашко, по-радикално настроените емигрантски дейци нямат свой обединителен център. Създадената в началото на 1869 г. група “Млада България” се опитва да сплоти някогашните симпатизанти на Г. Раковски и на ТЦБК, но много скоро и тя се саморазпуска. При така създалата се ситуация, благодарение на солидните си познания и на богатия си политически опит, Любен Каравелов успява да се утвърди като най-авторитетната фигура сред групата на “младите”. През есента на 1869 г. той започва да издава вестник под името „Свобода”, като много скоро вестникът печели симпатиите на революционната емиграция и постепенно около неговата редакция се обособява нова политическа група, която дава началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
В създаването на БРЦК активно участие вземат Кириак Цанков, Васил Левски, Димитър Ценович и мнозина от членовете на разпадналия се вече ТЦБК и неговите наследници – „Българско общество” и „Млада България”. В научната литература се срещат различни мнения по въпроса кога точно възниква БРЦК, като най-популярно и най-аргументирано е твърдението, че БРЦК се учредява още през есента на 1869 г.

Вестник "Свобода"

През началните месеци от съществуването на БРЦК Любен Каравелов се откроява като най-влиятелната личност в комитета. Той е избран за председател на БРЦК, а в. „Свобода” се превръща в комитетска трибуна. Програмните документи на организацията също са изработени от Каравелов. Първата програма на БРЦК е обнародвана на 1 август 1870 г. в Женева. В нея Каравелов обосновава необходимостта от политическо освобождение на България и свързва бъдещето на страната със създаването на Дунавска федерация по модела на САЩ и Швейцария. През есента на същата година той отпечатва и брошурата „Български глас”, в която аргументирано доказва, че освобождението може да се постигне единствено по пътя на всенародната революция и лансира идеята за републиканско управление в свободна България.

3. Делото на Васил Левски

Любен Каравелов играе важна роля за сплотяване на революционно настроената емиграция. Но извън политическата пропаганда той не успява да пристъпи към практическа реализация на своите идеи. Това поражда несъгласие сред част от членовете на комитета, сред които още през есента на 1869 г. се откроява Васил Левски.

„Наредата” на Васил Левски,
изготвена през лятото на 1871 г.
Включил се активно в освободителните борби през 1862 г., Васил Левски притежава по това време солиден организационен и политически опит – участва в двете български легии и в четата на Панайот Хитов, а от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и впоследствие от 1 май до 26 август 1869 г. осъществява две последователни обиколки из българските земи, като при втората обиколка учредява и първите революционни комитети във вътрешността на страната (Сопот, Карлово, Плевен, Ловеч). След създаването на БРЦК Левски последователно отстоява необходимостта от преместване на комитетската активност в България, но Любен Каравелов предлага да се изчака по-благоприятен момент. През май 1870 г. Апостола решава да напусне Букурещ и сам да се заеме с осъществяването на идеята за подготовка на националната революция вътре в страната.
Само за около година и половина Васил Левски успява да изгради широка комитетска мрежа, обхващаща цялата страна. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация (ВРО) стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията се осъществява по конспиративни канали. Под ръководството на Левски и изпратените му от Букурещ за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи комитетите разгръщат активна пропагандна дейност и това създава реални предпоставки за подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Левски разработва и проектоустав (Нареда) на ВРО, в който обосновава основните си политически възгледи – премахване на съществуващата “деспотско-тиранска система” и замяната й с “демократска република”.

4. Общото събрание на БРЦК

В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Каравелов, и ВРО начело с Левски разбират, че за успеха на освободителното движение е нужно обединяване усилията на всички. Така се стига до идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието е организирано в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., като в работата му вземат участие 25 делегати. След продължителни дискусии събранието приема програма и устав на БРЦК, в които в името на обединението Левски прави отделни отстъпки пред Каравелов. Делегатите избират и централен комитет начело с Любен Каравелов, в чийто състав влизат още Кириак Цанков, Димитър Ценович, Олимпи Панов, Панайот Хитов и Васил Левски.
Малко след събранието Левски се завръща в България и пристъпва към структурни промени във ВРО. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут към останалите комитети. В практиката на революционната организация окончателно се налагат конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция, революционният терор. През лятото и есента на 1872 г. са създадени и първите окръжни центрове, които осъществяват координацията между БРЦК и местните комитети в страната. Като цяло след Общото събрание комитетската мрежа укрепва, а подготовката за въстание напредва. В този именно момент Димитър Общи изготвя план за нападение на турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е извършен успешно. Но полицията предприема извънредни мерки и залавя участниците, а организираното в София следствие прави разкрития на действащата комитетска мрежа в Ловешко, Плевенско, Тетевенско, Софийско. Десетки комитетски дейци, между които и самият Димитър Общи, са арестувани и изправени на организирания в София съдебен процес.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално той обмисля как да се ограничат пагубните последици от масовите разкрития, но обстановката се усложнява. Междувременно Любен Каравелов прави предложение да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Левски преценява, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния той се отбива в Ловеч, за да прибере Комитетския архив, но вследствие на предателство е заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко, и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен. На смърт е осъден и Димитър Общи, а останалите арестувани са заточени за различни срокове в Мала Азия.

Клетвата на Левски

5. Комитетското дело 1873-1875 г.

Гибелта на Васил Левски и ударът, който революционната организация изживява, имат сериозни последици за съдбата на БРЦК. Опитите да се намери заместник на Апостола се провалят, а проведените през 1873 и 1874 г. общи събрания на БРЦК не успяват да очертаят посоките за преодоляване на организационната криза. Едва през лятото на 1875 г., когато политическата обстановка на Балканите се променя във връзка със започналата Източна криза, по-радикално настроените комитетски дейци се активизират отново. По инициатива на Христо Ботев, който се откроява като най-ревностния последовател на идеите на Левски, се организира ново събрание в Букурещ (12 август 1875 г.). Участниците в него обсъждат ситуацията и решават да се пристъпи към вдигане на въстание и в България, чието ръководство е поверено на 5-членен комитет, назован Български революционен комитет (БРК).
БРК изготвя план за подготовка на “всенародното въстание”, но поради кратките срокове за изпълнение на взетите решения на уречения ден (17 септември) опити за въстание се предприемат единствено в Стара Загора, в Русенско и Шуменско. Провалът се отразява неблагоприятно върху по-нататъшната съдба на БРК и през октомври 1875 г. Букурещкият комитет окончателно се саморазпуска

Комитетски дейци от Карлово