Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода е български хайдутин и революционер, борец за освобождение на България от османско владичество.

Цеко Петков е роден в семейството на Петко Пешев в село Дългошевци (днес Замфир), разположено по поречието на река Лом. Семейството му произхожда от участника в Чипровското въстание Тодор Терзията - Комитата. Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери - Камена, Цвета и Сава, и един син - Иван.

Младият Цеко Петков е активен ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България - Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена Цеко Петков излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин Цеко се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души. С четата си Цеко войвода извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции Цеко Петков обединява силите си с четата на Иван Кулин.

През 1836 година Цеко Петков с четата си участва в Манчовата буна в Берковско. След потушаването на въстанието Цеко се връща в родното Ломско. През 1841 година минава Дунава и взима участие в Браилските бунтове в четата на Владислав Тадич, а след това и във Втория браилски бунт под ръководството на Георги Раковски. След провалянето на бунта Цеко и старият му четник Димитър Панов успяват да избягат в Русия.

След завръщането си в Ломско Цеко Петков е избран за кнез в Момин брод и взима дейно участие в подготвянето на Въстанието в Северозападна България от 1850 година - избора на въстаническия комитет, сформирането на въстаническите чети и съставянето на оперативния план. Цеко Петков, заедно с 232 други кнезове подписва и молба за помощ до сръбския княз Александър Караджорджевич. След избухването на въстанието на 29 май 1850 година Цеко Петков застава начело на отряд от 150-200 въстаници, разположен около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от силни турски части настъпили откъм Лом. Остатъците от отряда, начело с Цеко войвода и Димитър Панов се присъединяват към отряда на Иван Кулин, който обаче отново е разбит при Белоградчик и при село Гърци (днес Градец).

След неуспеха на въстанието през 1851 година Цеко Петков застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на измъчвания. Освободен е през 1853 година след застъпничество на руското пратеничество начело с княз Александър Меншиков и емигрира във Влашко. Включва се като доброволец в Кримската война и участва в отбраната на Севастопол.

При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите : “Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай докрай нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско И зло да бяга от страх пред него, а по дире му да настане траен мир и благоденствие!” Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война (1877-1878).

Wikipedia