Хайдушката чета на Тодор Банчев се появила след Кримската война от 1856 г.

Пътят за Македония и Тракия станал непристъпен от турски шайки. Тогава от Батак излязъл с четата си Тодор Банчев и разчистил разбойниците.

Легендите за страшния хайдутин из Родопите и Средна гора са запазени в паметта на народа и сега, а писателят Любомир Дойчев ги събира в едно четиво и издава книжката „Баташката чета".

Тодор Банчев водил хайдушка чета цели 10 години. На старини става ревностен революционер и приема изцяло идеята на Васил Левски за всеобща революция, като се включва най-активно в борбата. В Априлското въстание е помощник на Георги Бенковски и Панайот Волов при изграждането на революционните комитети в IV революционен окръг. Участва във въстанието в Копривщица, Панагюрище - където по думите на Захари Стоянов „гаврътнал 20 турци", в Брацигово, където се бият синовете му Иван и Георги. Тук Тодор Банчев предлага план на Васил Петлешков за оттегляне в планината, но той отказва. С малка чета въстаници пробива турския обръч и се спасява.

Тодор Банчев умира през февруари 1877 година.