Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено от монахини от град Самара, Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Знамето се прочува по време на Боевете край Стара Загора през лятото на 1877. Тогава то е защитавано от десетки знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен.

Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Света Богородица (според някой източници е Иверската икона, а според други е Казанската икона ) и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от Априлското въстание. На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„     Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.     “

Знамето е поверено на трета дружина на Българското опълчение и е носено в сраженията край Стара Загора и Нова Загора, Боевете при Шипка и Шейново.

След войната трета дружина от Опълчението е преобразувана в 3-та пехотна радомирска дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 година Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (днес Национална художествена галерия). В 1946 година е пренесено в Националния военно-исторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.

В 1958 година са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 година реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 година президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. В 2006 година монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.

По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 07 1880 г. се състояло юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст . Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.

Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Оренбургски. Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в паметниковия комплекс "Бранители на Стара Загора".

Днешното знаме на Самарска област в Русия, прието в 1998 година, е базирано на Самарското знаме.