Берлинският договор е международен договор, подписан на 13 юли (1 юли стар стил) 1878 година в Берлин, с който се уреждат промените в положението на Османската империя след Руско-турската война от 1877-1878 година. Това е заключителният документ на започналия на 13 юни Берлински конгрес и е подписан от Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Италия, Османската империя, Русия и Франция. Берлинският договор преразглежда сключения между Русия и Османската империя Санстефански предварителен договор от 3 март същата година.

Берлинският договор става основа за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година. Системата, установена с договора, е напълно разрушена през 1908 година, когато България обявява независимостта си, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а в Османската империя започва Младотурската революция.

Княжество България

Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България. Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор, но намалява неколкократно територията му, ограничавайки го дo земите между река Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния Софийски санджак. Друга промяна е намаляването на срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца.

Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, но сега се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (Конституция), изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война.

Османската армия няма право да навлиза в нейната територия.

Източна Румелия

Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия, в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили.

Македония и Източна Тракия

Македония и Източна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема задължението да им предостави административна автономия.

Австро-Унгария

Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в оставащите под османска власт части на Санджак и да контролира черногорското крайбрежие на Адриатическо море.

Великобритания

Великобритания узаконява своето право да окупира османския остров Кипър.

Русия

Русия получава османски територии в Задкавказието, включително градовете Батуми и Карс. Тя присъединява и румънската дотогава Южна Бесарабия. Договорът потвърждава задължението на Османската империя да въведе на остров Крит изготвеният още през 1860 година Органически устав.

Румъния

Румъния е компенсирана със Северна Добруджа за сметка на присъединяването на Южна Бесарабия към Русия.

Сърбия

Според Берлинския договор Сърбия получава пълна независимост. Тя разширява територията си, като освен предвидените от Санстефанския договор части от Поморавието получава и градовете Ниш, Пирот и Враня.Новопазарският санджак, който разделя Сърбия от Черна гора, остава във владение на Османската империя, но Австро-Унгария получава правото да разполага свои войски в него.

Други клаузи

Останалите клаузи на Берлинския договор потвърждават договореностите от Сан Стефано. Румъния и Черна гора се признават за независими държави, но, както и Сърбия, се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя. Черна гора разширява значително територията си за сметка на съседните османски области.

Оценки за Берлинския договор

По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 година, са разделени на 5 части: васалното Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Северна Добруджа (която е предадена на Румъния), Македония и Източна Тракия (които запазват статуса си на интегрална част от Османската империя), и Поморавието (анексирано от Сърбия). Това предизвиква силно недоволство сред българите и до голяма степен предопределя политиката на България през следващите десетилетия, насочена към присъединяване на териториите, населени с българи, но останали извън държавните граници.

Подписването на Берлинския договор предизвиква и силни отрицателни реакции на общественото мнение в Русия, особено на славянофилските кръгове. Те смятат, че Русия получава твърде малко отстъпки срещу тежките финансови и човешки загуби по време на Руско-турската война. От друга страна с равноправното си участие на Берлинския конгрес Русия отново излиза на европейската дипломатическа сцена след провала си в Кримската война през 1856 година.

Според британския историк А.Тейлър "Ако договорът от Сан Стефано се беше запазил и Османската империя и Австро-Унгария са щели да оцелеят до днешни дни. Британците, освен Дизраели в най-смелите си мечти, са очаквали по-малко и са били по-малко разочаровани. Салисбъри написва в края на 1878 г.: "Трябва отново да установим неустойчиво турско управление на южните Балкани. Въпреки, че това е чисто отлагане на края. Няма вече останал живец там".

Илюстрация към издание на британска патриотична песен, изобразяваща Русия като мечка, а Великобритания като разгневен лъв (1878)