Николай Григориевич Столетов (на руски: Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от инфантерията, участва в завоюването на Средна Азия и Руско-турската война (1877–1878). Командир на Българското опълчение.

Биография

Николай Столетов е роден на 13 ноември (1 ноември стар стил) 1834 г. в град Владимир / Русия /. Семейство е на местен търговец. През 1854 г. завършва Физикоматематическия факултет на Московския университет. Кандидат на математическите науки. Постъпва доброволец в руската армия и участва в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман. Произведен в офицерски чин. Завършва Николаевската военна академия / 1859 /.Изпратен е в Кавказ. Служи под командването на бъдещия военен министър Дмитрий Милютин, с когото остават в близки отношения и по-късно. През 1865 г. Столетов е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. Като началник на Закаспийския отряд основава град Красноводск / 1869 /. Ръководи научна експедиция по старото корито на река Амударя. Повишен е във военно звание генерал-майор.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)

В навечерието на Руско-турската война (1877-1878) Николай Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение. Участва в боевете при Стара Загора. Командир на Шипченския отряд : Българско опълчение и Габровския отряд / командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. Заменен на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Командир на Българското опълчение до края на войната. Командва руския авангард при зимното преминаване на Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва и в решителната победа при Шейново.

След войната

След края на Руско-турската война, Столетов е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан, която постига успех и провокира Втората англо-афганистанска война. След смъртта на император Александър II и отстраняването на военния министър Милютин, Столетов изпада временно в немилост. Продължава да заема висши военни длъжности : началник на 18- а Пехотна дивизия и корпус. През 1886 г. е повишен в звание Генерал-лейтенант, Генерал от инфантерията / 1898 /. Член на Държавния съвет / 1899 /. Николай Столетов умира на 10 юли 1912 г. (27 юни стар стил) в Царско село.

Памет

Провъзгласен за почетен гражданин на Габрово. На негово име е наречен връх Столетов в Стара планина; булевард в София; улица в Стара Загора, Варна и Плевен.

Стихотворението на Иван Вазов- Опълченците на Шипка, в което генерал Столетов е ключова фигура.