Сряда, Февруари 08, 2012
   
Големина
Идентификация

Реклама:

Банер

Просветното дело в Българските Земи

"Български орел" първият български вестгник

20090427_0168_330X260В Лайпциг, Липиска, както го наричат някогашните български гурбетчии, Иван Богоров заминава да следва, но парите от току-що издадената “Първичка българска граматика” отиват за първия наш вестник “Български орел”. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.

Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език. Не стигнали за дълго, от вестника излизат само 3 броя:

Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Прочетете още: "Български орел" първият български вестгник

 

Рибен буквар-Петър Берон

20090403_0060_d"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Букурещ, когато Берон е едва 26-годишен.
Структура и съдържание на учебника

Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.

* В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
* Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
* Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.

Прочетете още: Рибен буквар-Петър Берон

 

Нешо Бончев (1839-1878)

160px-Nesho_BontchevНешо Бончев е роден на 2 януари 1839 г. в Панагюрище.Нешо Бончев Бончев е български възрожденец, първият български литературен критик, педагог.
Произхожда от семейство на занаятчии. На четири години остава сирак. През 1855 г. става помощник учител заедно с Марин Дринов. По-късно заминава да следва в духовната семинария в Киев. След завършване на семинарията Нешо Бончев завършва Историко-Филологическия факултет на Московския университет.   Учител е по класически езици в Москва.Той е най-авторитетният български литературен критик през Възраждането.Бончев се занимава активно с книжовен труд, пише статии и превежда от руски език.Събира народни песни, част от които публикува, а други предоставя за сборника на братя Миладинови. Като дописен член участва в Българското книжовно дружество. С гражданска смелост и професионална взискателност воюва срещу пошлостта и невежеството в литературата. Превежда произведения от световната класика, с които дава пример от какви автори трябва да се учат българите и как да бъдат превеждани те.

Прочетете още: Нешо Бончев (1839-1878)

   

Националната Априловска гимназия

Aprilov_GymnasiumНационалната Априловска гимназия е първото класно училище в България. В нея се помещава Националният музей на образованието. Обявена е за паметник на културата през 1979 г.

Основана е в гр. Габрово през 1835 г. и без прекъсване обучава ученици до днес. Счита се за едно от най-елитните средни учебни заведения в страната. Днес гимназията носи името на своя основател - Васил Априлов, който първи въвежда взаимноучителната метода наместо килийното обучение. Това прави школòто първото българско светско училище. То се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Николай Палаузов и много други будни габровци.

Прочетете още: Националната Априловска гимназия

 

ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Съществен дял във възрожденското развитие на българите заемат процесите на културно-просветна обнова и на утвърждаване на националното самосъзнание. За около две столетия, на основата на традициите от предходния период и под влияние на просвещенските идеи, проникващи от Западна Европа, Гърция, Сърбия и Русия, в българските земи се изгражда нова, светска по характер култура, която се оказва важен фактор за духовната еманципация на българите и за тяхното приобщаване към ценностите на модерната европейска цивилизация. Най-ярък израз духовната обнова на българското общество през епохата на Възраждането намира в движението за новобългарска просвета.

Прочетете още: ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

   

Община Ивайловград

Банер

Реклама

Последни Новини

Реклами:

Банер

Потребител Онлайн

None

Българската музика в Оренда

Банер

Условия за Ползване

Orenda-bg.net е безплатен Български Портал за да получите пълен достъп до съдържанието на orenda-bg.net е нужно да се регистрирате БЕЗПЛАТНО. При проблеми с системата или наличине на невярна информация молим да се свържете с нас support@orenda-bg.net

Възстановяване на стандартните настройки

Вход / Изход