Рибен буквар-Петър Берон
"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Букурещ, когато Берон е едва 26-годишен.Структура и съдържание на учебника
Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
* В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
* Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
* Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
Нешо Бончев (1839-1878)
Нешо Бончев е роден на 2 януари 1839 г. в Панагюрище.Нешо Бончев Бончев е български възрожденец, първият български литературен критик, педагог.Произхожда от семейство на занаятчии. На четири години остава сирак. През 1855 г. става помощник учител заедно с Марин Дринов. По-късно заминава да следва в духовната семинария в Киев. След завършване на семинарията Нешо Бончев завършва Историко-Филологическия факултет на Московския университет. Учител е по класически езици в Москва.Той е най-авторитетният български литературен критик през Възраждането.Бончев се занимава активно с книжовен труд, пише статии и превежда от руски език.Събира народни песни, част от които публикува, а други предоставя за сборника на братя Миладинови. Като дописен член участва в Българското книжовно дружество. С гражданска смелост и професионална взискателност воюва срещу пошлостта и невежеството в литературата. Превежда произведения от световната класика, с които дава пример от какви автори трябва да се учат българите и как да бъдат превеждани те.

В Лайпциг, Липиска, както го наричат някогашните български гурбетчии, Иван Богоров заминава да следва, но парите от току-що издадената “Първичка българска граматика” отиват за първия наш вестник “Български орел”. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.



