Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и учител.

Биография

Роден е през 1822 г. в гр. Сливен в семейството на занаятчия. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Велико Търново, където е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила.

Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 г. се връща в България.

От 1850 до 1858 е бил учител в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна национална независимост. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гръкоманските среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това го принуждава да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г., като през тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.

Макар и полусляп и болен той е един от хората които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч.

След Освобождението е избран за член на временния градски съвет. Умира почти сляп, разочарован от новата следосвобожденска действителност: "Боже, аз не съм желал такава свобода за народа си" - говори с болка той .

Творчество

Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо — доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал (1849г.) само три свои песни. Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни текстове, направени от други хора, които текстове страдат от своеволни промени, добавки или неволни смешки. Оригиналите не могат да се възстановят, тъй като Чинтулов на два пъти е принуден да изгаря ръкописите си. Сам пишел мелодиите към стихотворенията си и ги разпространявал тайно. Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.