Хаджи Димитър
Хаджи Димитър
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-известните български войводи. Умира на връх Кадрафил, Сърнена Средна гора на 28 години. За смъртта му Христо Ботев пише стихотворението „Хаджи Димитър“.
Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на 2 години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
По време на Хаджиставревото въстание през 1862 година, Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято бродил из планината.
През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен) като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат във Велико Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър който ги повежда към Сливенския балкан, На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър, Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунав и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа




