На този ден 19 януари
1809 г. — Едгар Алън По, американски писател , поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии и е един от първите американски писатели, които пишат произведенията си във формата на разкази. Става създател на детективско-фантастичния жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр
1839 г. — Пол Сезан, френски художник , който осъществява връзката между импресионизма и кубизма
1829 г. — Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
1853 г. — Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.
1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
Един от ключовите – или по-скоро отключващи моменти за падането на комунизма, е държавното посещение в НРБ на френския президент на Републиката г-н Франсоа Митеран.
Подобно на визитата си в Прага, 6 седмици по-рано, на 18 и 19 януари 1989 г. в София френският държавен глава се среща не само с Тодор Живков, но диалогира с младежта в голямата аула на университета “СВ. Кл. Охридски” и прие на закуска в посолството “представители на гражданско общство” в лицето на 12 инакомислещи или нарочени за такива. Въпреки разногласните днес оценки за събитието, то безспорно тогава привлече вниманието на Запада върху положението в нашата страна и най-вече позволи да се изявят пред западните медии подгонените от властта. Встрани от официалната програма, журналисти от водещи вестници и телевизии не се поколебаха да се сещнат и с “неофициалните” дисиденти.
2002 г. - Георги Първанов полага клетва като президент на България. Президентът Георги Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин полагат клетва в Народното събрание на тържествено заседание три дни преди встъпването им в длъжност. Георги Първанов произнася слово, в което очертава принципите и целите, от които ще се ръководи по време на мандата си.
РОДЕНИ НА ТАЗИ ДАТА:
1871 г. — Даме Груев, български революционер († 1906 г.) Дамян Йованов Груев, наричан Даме Груев е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан и "Волята на организацията".
1875 г. — Иван Вълков, български генерал и политик († 1962 г.)
1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.) Най-известната му книга „Строителите на съвременна България“ — едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.
1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)
1922 г. — Христо Данов, български юрист .Христо Данов е роден е на 19 януари 1922 г. в София. Той е внук на книгоиздателя Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет и работи като адвокат в София от 1947 до 1985 г. От 1990 до 1991 е министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Данов е назначен за член на Конституционния съд през 2000 г. от президента Петър Стоянов, избран е за председател на съда.
Умира на 17 февруари 2003 в София.
1923 г. — Ивайло Петров, български писател.
Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1986), който за броени години се превръща в класика.
1972 г. — Калина Сакскобургготска, българска княгиня
ПОЧИНАЛИ:
1908 г. — Георги Данчов, български художник и революционер.
Георги Данчов — Зографина е български възрожденски художник и революционер. Той е един от близките съратници на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола. Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови — съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.
1931 г. — Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.)
1931 г. — Димитър Бръзицов, български публицист
1938 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател и комедиограф. Особено популярна е неговата книга "Автобиография".



